Кога търпимостта става грях

Кога търпимостта става грях
Търпението може да бъде добродетел, но също така и непростителна слабост на характера. Ние се възхищаваме на личност, която се отнася толерантно към разминаването на възгледите, ако на карта не са поставени основни принципи. Такова отношение допуска широта в излагането на различни мнения и методи, допуска разнообразни незначителни концепции. За второстепенни неща не бива да се остава мъченик. Но има и още един вид търпимост, която се явява гнусота. Такава търпимост мълчи, когато се богохулства и безчести Христос. Когато на карта е поставена истината, тогава мълчанието е равносилно на лъжа! Такава търпимост се явява нежелание да се противостои на злото. Толерантност допускаща измама и несправедливост е грях. И онези, които казват, че Исус винаги е бил търпелив трябва отново да прочетат Матей 23 глава- унищожаващо осъждане на лицемерието. Това място ни доказва от раз и завинаги, че Господ е бил способен на рязко негодувание спрямо лицемерните религиозни водачи. Също така следва да се прочете и Откровение 2: 18-20, където Господ осъжда църквата в Тиатир, затова че е търпяла пророчица по име Йезавел. Павел също не е търпял злото. Той дори е назовал по име вършещите зло.
Днес сред евангелските среди такъв маниер на поведение се отклонява като неуместен. Павел е предал Именей и Александър на сатана за да се научат да не богохулстват. (1 Тим. 1:20) и Александър Ковача заклеймил публично и по име заради злото му поведение (2 Тим. 4: 14). Йоан също е имал мъжеството да назове Диотреф, като такъв, който обича да първенствува. (3 Йоан 3:9) . Оставаме с впечатление, като че ли Църквата е изгубила своята библейска нетърпимост. Както е казал Роберт Г. Ли: „Живеем в свят на мекотелна теология, порест морал, гумени убеждения и непостоянна философия, които ни казват нещо, което отдавна ни е известно, но с думи, които не разбираме.”
Съчиненията на Уилиам Баркли се явяват по- сетнешен пример за това. Баркли отхвърля божествеността на Исус, чудесата Му, боговдъхновеноста на Библията и изкупителното заместничество на Христос на кръста. Въпреки това, книгите му се продават в много от християнските книжарници. Авторитетни евангелски деятели често го цитират, а и мнозина християни изучават книгите му, оправдавайки се, че те им дават ценна информация. Но факта, че той е лъжеучител, богохулник и съблазнител им се струва незначителен, по същия начин също толкова неважна в техните очи се явява честа на нашия Господ Исус Христос. Един мисионер в Индия е уцелил точно проблема казвайки: „Толерантността е станала дотолкова толерантна, че търпи и злото. Заплашва ни като морален трус да ни потопи в нашия уют.”
Онова, което дава възможност зад много църковни амвони да стоят лъжеапостоли, измамни и фалшиви «работници» представящи се за за апостоли Христови съвсем не е божествената търпимост. Седлов Бакстер е писал, показвайки сходството на времето на пророк Илия с нашето време: Причината поради, която хората днес търпят с болезнено дружелюбие лъжеучителите зад нашите амвони, се намира във факта, че са твърде вежливи и твърде любезни. Те смятат, че е по добре от амвоните да се проповядват заблуждения и съблазни за душите, отколкото да се наранят чувствата на проповедника. По- добре е да се помолим на Ваал отколкото да настане суша. По- добре човек да умре от рак, отколкото жестокия хрург да използва скалпела. Но най- доброто което би моглода да помогне на така наречените «слуги» Господни днес е някой от техните слушатели публично да ги зклейми от името Господне.
Тази греховна толерантност, която отбягва да развенчае църковна система, водеща милиони хора към вечно проклятие със своето изопачено Евангелие;
- която отива толкова далече, че почита своя ръководител като велик евангелист, когато той същевремено заклеймява придържащите се към евангелието като вълци;
- пророците Господни нарича разколници, ако те осъждат почитането на идоли, поклонението на Мария и други църковни лъжеучения;
- каещите се изпраща назад в тяхното греховно окръжение.
По- рано вярващите са умирали за истината. Какво се е случило днес с църквата на мъчениците? Ние се стремим към пополярност. Ето къде е причината, за това, че у нас се появяват лъжеучители. У нас съществува желание на всяка цена да избягваме неприятностите. Това ни въздържа от конфронтации и вмешателства, дори когато това се явява наше пряко здължение. Много ни е трудно да се променим. По леко за нас е да вървим с тълпата носени от течението. Та нали е по- леко да мълчим сред инакомислещите. Ние сме поробени и не се осмеляваме като малцинство да застанем в зашита на истината. Загубили сме способността си да се гневим. Вижте Матей 21: 12-13; Йоан 2: 13- 17. Ние се намираме в печално положение, когато не можем на нищо да се гневим. Станали сме специалисти в избягването на вземане на решения, защото просто не искаме да действаме. Понякога заради дружбата даже ставаме слепи и не можем да въстанем срещу лъжата. И когато някой християнин се изкаже против някоя либерална книга, защото тя говори против боговдъхновеноста на Библията, то приятеля на автора отговаря: „ Но ти не го познаваш лично като мен, та той е добър и благочестив човек.”
Джей Адамс е бил напълно прав когато е казал: „В някои кръгове съществува толкова голям страх пред разногласията, тъй че проповедниците и Църквата които ги следват са готови да заплатят всяка цена само и само да запазят мира, дори ако се наложи да се отрекат от Божиите истини.
Мирът- това е Божи идеал. Такава цена би била твърде висока.
Екуменизъм и толерантност днес две твърде модни слова: „Да се съберем всичко заедно. Не прави и не говори нищо, което може да доведе до разногласия. Догмите разединяват- любовта съединява, нам е потребно единство.”
Това, което ни е действително необходимо е решителност в борбата за нашата вяра, когато я нападат и клеветят. Ние можем да бъдем търпеливи, когато става въпрос за незначителните неща, но сме длъжни да проявяваме свята нетърпимост, когато става въпрос за Господнята истина.
Заедно с Лутер нека да кажем: „Тук аз стоя и не мога иначе”.
Уилиам Макдоналд

Р.Р.