събота, 27 ноември 2010 г.

Адвентен венец

Адвентният венец- това е венец с четири свещи, обикновено 3 лилави и една червена или розова и една голяма бяла.

Първата свещ се нарича- Свещ на Пророчествата. Тя символизира старозаветните пророчества за идването на Спасителя. Ние празнува изпълнението на пророчествата в идването на Спасителя на земята като Младенец, Неговото идване в нашите сърца чрез вяра в Божието Слово, и Неговото Пришествие в слава за да съди всички хора.

Втората свещ на Адвента се нарича- Витлеемска свещ. Тя представлява идването на Исус на земята, синът Божий, роденият от дева Мария. Това е символ на приготовлението за идването на Христос Младенеца.

Третата свещ на Адвента се нарича- Свещ на Пастирите. Тя означава идването на Спасителя в сърцата ни чрез вяра в Неговото свято Слово. Така като пастирите са видели Спасителя със собствените си очи и са повярвали, така и ние Го виждаме с очите на вярата. Тя също така символизира и това как ние подобно на пастирите споделяме своята вяра разказвайки за нея на останалите.

Четвъртата свещ на Адвента- това е Ангелската свещ. Тя означава Пришествието на Спасителя в слава със всички Ангели, за да приведат със себе си всички вярващи в небесата.

Голямата бяла свещ- това е Свещта на Христос, изпълнението на старозаветните пророчества за раждането на Христос Исус, Спасителя на света.

събота, 30 октомври 2010 г.

Хвалете Господа

И му каза: "Стани и си иди; твоята вяра те изцели.” (Лука 17: 19)

ВЯРАТА В ИСУС НИ СПАСЯВА


Какво е вярата? Библията ни казва какво е вярата с тези думи, „Вярата е твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеждение за неща, които не се виждат” (Евреи 11: 1). Авторът на книгата Евреи , тогава говори за вярата на мнозина вярващи . Вярата е доверието и увереността, която ние имаме в Бога. Исус говори за вярата на римския войник в Лука седма глава, а също така и за липсата на вяра в част от учениците в глава осма от Лука.
Бог Святи Дух е този, който ни дава вяра. Той използва средствата на благодатта. „Средствата”, които човек използва да изкопае ров са лопатата и търнокопа. „Средствата”, Които Святия Дух използва да ни доведе до вярата е евангелието в Словото и Тайнствата.
Божието Слово ни казва, „вярата е от слушане, а слушането- от Христово слово” (Римл. 10: 17). Това „Христово слово” е добрата вест за нашето спасение. В Святото Кръщение, ние сме спасени чрез : „окъпването в новорождението и обновяването в Святия Дух” (Тит 3: 5). Кръщението е добрата вест, че ние като Божии деца сме наследници на вечния живот. Тайнството на Святото Причастие ни уверява, с думите на Исус „Това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете” (Матей 26: 28), че нашите грехове са простени. Тази Блага вест ни напомня, че нашите грехове са простени и вярата ни се укрепва.
По такъв начин ние сме спасени от много по голям проблем от проказата. Ние сме спасение от греховете на нашето зло естество, от вената смърт и от властта на дявола. Хвала да бъде на Бога.

Благодаря Ти скъпи Отче за спасението, което е мое чрез Исус Христос. Амин.

петък, 29 октомври 2010 г.

31 ОКТОМВРИ ДЕН НА РЕФОРМАЦИЯТА

РЕФОРМАЦИЯТА

Причини

1. Реакция на извращенията в църковния живот
За корумпираната църковна структура и продажбата на църковни постове.
Постовете са се запазвали. Разпространена практика на родствени назначения на всички нива в църковната структура. Извънбрачният син на епископа на Йорк, бивайки още малко момче става архиепископ на Уелс, архидякона на Йорк и Ричмънд имал две длъжности на пастор и шест енории. Във Франция е известен случая с Антоан Дюпре, който макар титулуван архиепископ на Сена, за първи път се озовал в тамошната катедрала едва по случай смъртта си. По думите на проповедника Йохан Хейлер фон Кайзерсбег, свещениците са станали ловци на енории, а не на души.

За богатството на Църквата

Смята се, че църквата е владеела 1/3 от цялата недвижимост в тогавашна Европа посредством официалната афера наречена “отчуждение в полза на църквата”, имуществото се владеело от служителите на Църквата.

2. Отклонения в учението

За индулгенциите

Един от догматите на Римската Църква се явява учението за чистилището, т.е. мястото където пребивават душите, които не са явни грешници, но и към праведниците не се числят. Мъките, които те търпят в чистилището, ги очистват и позволяват да се преселят в рая. За избавление от мъките в чистилището било необходимо да се извършат някои неща тук на земята. Именно затова църквата налага на каещите се грешници сурови епитимии /църковни наказания/. Изтърпените на земята наказания допринасят за съкращаване на срока на престой в чистилището или въобще да се избегне гостуването там. В 14 век се появило и учение, което съществено облекчавало участта на каещия се човечец. Става реч за това, че Христос и светиите в своя живот са направили толкова добри дела, толкова много, че даже превишават в пъти дела на грешните постъпки. В резултат на, което се образувал определен запас, наречен „съкровищница на заслуги”. С излишъка от благодат можело да се погасяват греховните деяния на други хора. И ако каещият искал да получи освобождение от мъките в чистилището, то срещу съответстващ вноска, е можел да получи погасяване на своите грехове, което било удостоверявано с нарочна грамота. Именно тя се е наричала индулгенция.

3. Някои особеност на общественото съзнание

Великите структурни еталони с времето губят влиянието си върху човека и се заменят с други

За растящата религиозност на обществото в следствие на войните с турците и чумната епидемии (разраства се ролята на светините и рел. предмети- молитвени броеници, кръстове, свещи. Колекцията Фридрих Мъдрия в Саксония съдържала 5000 реликви слама от Витлеемската пещера, частица от кръста Господен, палец от Света Анна, частица от трънения венец, и косъм от косата на Свети Йоан Кръстител)

ХОД НА РЕФОРМАЦИЯТА

Началото

Против продажбата на индулгенции

Лютеровата реформация започва с изказването против продажбата на индулгенции. В 1505 г. папа Юлий II се обръща към християнския свят с искане за парично пожертвование за строителството на катедралата Свети Петър. За тази цел по всички християнски земи , които са били във властта на папата са изпратени търговци на индулгенции и ето през април 1517 година в Магдебург се появява папския подкомисар Йохан Тетцел. Много членове на витенбергската община са се тълпили на опашка за индулгенции. Тетцел си е имал своя таксова система, 7 дуката за просто убийство, 10 за убийство на на родителите, 9 за светотатство. Лутер се опитал да убеди епископите да се намесят. Когато те нищо не предприели той написва 95-те Тезиса относно индулгенциите и ги праща на архиепископа Бранденбург, и ги закача на врата на витенбергската църква. Лутер бил поразен от бързината с която са били разпространени из цяло Немско. Били въпрос на обсъждане навсякъде и от всички и от духовници и от миряни. Особено от миряните, тъй като в Тезисите Лутер изразил настроението , което царяло из Германия. Тази популярност никак не зарадвала Лутер по- скоро бил изплашен от последствията от своето изявление.

Същностa на творбите му от това време

„Свещеното Писание не изисква от грешника нищо освен сърдечно разкаяние, и решителност да носи кръста си. Ако Бог предвижда наказания за провинилия се, то нито един човек в това число и папата не може да ги отмени. Няма никаква „съкровищница на заслуги” т.е. нито един праведник не могъл да изпълни съвършено всички заповеди, а още повече и да ги преизпълни. Това е посилно само за Христос, но за това може да съди само Бог Отец. И само на Него, а не на Църквата, е дадено да се разпорежда с това.”

Вормският Райхстаг

В настъпващото объркване, в умовете на хуманистите възниква замисъла за свикване на арбитражен съд за Лутер и папата. За тази цел използват райхстага във Вормс. Император Карл V се съгласява да изслуша Лутер и да реши делото справедливо. На 18 април 1526 г. около 6 часа вечерта въвеждат бледия и вътрешно треперещ августински монах (Лутер) в препълнената с хора и осветена с факли епископска зала. Там той трябва да даде пред императора, князете, участниците заседанието и пред епископите- силните на този свят отчет за чуждата за тях вяра. Това съдебно дело едва ли претендира за справедливост, и затова той трябва да се отрече публично или както Лутер се изразява да се „отпее” тоест да пропее нова песен. Ден преди това са го питали признава ли се за автор на изложените пред него книги и желае ли да се отрече от тях и да ги опровергае. За всеобщо изумление Лутер иска отстъпка от 24 часа за обмисляне на своя отговор. И ето времето изтекло. Навън огромната тълпа реве. Вътре напрежението е непоносимо. Всички чакат отговора му. Лутер говори с чист ясен глас на немски и латински 10 минути, признавайки своите книги и верността си към Божието Слово. Когато представител на императора поискал след това прост отговор, потвърждение или отричане, Лутер казва: „„Аз мога да изтърпя всичко: папата, князете, даже властта на църквата и ще извърша всичко, което трябва, само от Свещеното Писание не искам, а и не мога да отстъпя, от него аз не мога да пожертвам нищо, защото то не принадлежи на мен, а на нашия Господ Бог. Тогава маркграфът произнася: „Господин доктор, ако правилно съм ви разбрал, вие не искате да отстъпите от Свещеното Писание?” „Да, на това аз стоя!””
Саксонския монах не убедил двадесет и една годишния Карл V. „Той няма да ме направи еретик!”- завява той.
Лутер напуска залата под одобрителния ропот на немските войници и виковете на испанските кавалеристи: „В огъня!” Според някои очевидци Лутер напуснал залата с вдигната над главата ръка, подобно на победител в състезание и викал: „Направих го!” Но това, което той смятал за край, било само началото.

Вормският едикт

Като по чудо Лутер напуска Вормс жив. По пътя бил похитен по разпореждане на Фридрих Мъдрия и отведен в замъка Вартбург около Айзенах. Князът наредил да бъде укрит, и да не му се казва къде е се намира. Затова когато го питали: „Къде е Лутер?” Фридрих с чиста съвест отговарял, че не знае.
На 12 май е приет „Вормския Едикт”, който определил учението на Лутер за ерес и дал следните предписания: „да несе дава храна на горепосочения Лутер, нито храна, нито питие, нито лекарство... неговите съмишленици, покровители, привърженици и последователи, също така по волята императора трябвало да бъдат арестувани и лишени от имущество”. Също така било заповядано „съчиненията на Мартин Лутер нито да се продават нито да се купуват, да не се държат в домовете, нито да се преписват, нито да се печатат и да не се позволява на други да ги препечатват” Вормския едикт станал камъка ю, който империята сложила в ръката на немската Реформация. Германия саботирала изпълнението на този документ.

Райхстагът в Аугсбург неговите последствия.

Протестантите

Като цяло в продължение на десетилетия след райхстага във Вормс, лютеранството набирало сили, обхващайки нови територии и градове. До ново решение по този въпрос всяка област трябвало да постъпва съгласно собственото разбиране на дълга си пред Бога и императора. Но когато през 1529 година в Шпайер император Карл V поискал анулиране на решението от 1526 г., оставящо лютеранския въпрос в ръцете на областите, то евангелските земи, Курфюрството Саксония, Бранденбург, Хесен, Анхалт и 14 свободни императорски града начело със Страсбург станали „протестиращи” земи, от където и идва названието протестанти.

Аугсбургският Райхстаг 1530 г.

Лутер не могъл да присъства на този райхстаг поради отлъчването му от Църквата. Меланхтон състави Аугсбургското изповедание, което и до ден днешен се явява официално изповедание на нашата Църква. Междувременно императора на среща с католическото мнозинство в райхстага заявява, че няма да дискутира с протестантите, но ще иска от тях признаване на неговите решения. Ако не искат ще се прибегне към сила. Дългите преговори между двете партии не постигат успех. Аугсбургското изповедание било отхвърлени, императора потвърдил Вормския едикт, протестантите напускат райхстага.


В продължение на годините лютеранството се разпространило и утвърдило окончателно в Северна и Средна Германия, Скандинавието и Исландия, Прибалтика и Финландия, има силни огнища в Южна Германия и прониква в Австрия, Словения и Северна Италия, в някои страни на Централна Европа, а от 1994 година и у нас в България.

събота, 23 октомври 2010 г.

ПЕТДЕСЕТНИЦА 22

Колекта

Господи, пази Своето притежание, Църквата, в непрекъсваща святост и грижовно ни предпазвай от всяка беда, за да можем да ти служим с истинска преданост и святи дела; чрез Исус Христос, Твоя Син, нашия Господ, който живее и владее с Теб и Святия Дух, един Бог сега и завинаги. Амин.

Битие 32: 22- 30

И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок. 23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше. 24 А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване. 25 И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него. 26 Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш. 27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. 28 А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил. 29 А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там. 30 И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена. 31 Слънцето го огря, като преминаваше покрай Фануил, и куцаше с бедрото си. 32 Затова и до днес израилевите синове не ядат жилата, която е върху ставата на бедрото, защото се допря до ставата на бедрото на Яков при жилата.

Псалом 121

Ще повдигна очите си към хълмовете. Откъде ще дойде помощта ми? 2 Помощта ми идва от ГОСПОДА, който е направил небето и земята. 3 Той няма да позволи да се подхлъзне кракът ти; Онзи, който те пази, няма да задреме. 4 Ето, няма да задреме, нито да заспи Пазителят на Израил. 5 ГОСПОД е твой пазител, ГОСПОД е твоя сянка от дясната ти страна. 6 Слънцето няма да те порази денем, нито луната — нощем. 7 ГОСПОД ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти. 8 ГОСПОД ще пази излизането ти и влизането ти отсега и до века.

2 Тимотей 3: 14- 4: 5

14 Но ти постоянствай в това, което си научил и в което си се убедил, като знаеш от кого си го научил 15 и че от детинство знаеш Свещените Писания, които имат сила да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Иисус. 16 Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата; 17 за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело. 1 Тържествено ти заръчвам пред Бога и пред Христос Иисус, който ще съди живи и мъртви съобразно Своето явяване и царството Си: 2 проповядвай словото, бъди готов в подходящо и неподходящо време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и поучаване. 3 Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение, а ще си натрупат учители по своите страсти, за да им гъделичкат ушите, 4 и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните. 5 Но ти бъди трезв във всичко, понасяй страдания, върши работата на благовестител, изпълни докрай службата си.

Лука 18: 1- 8а

Каза им и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се уморяват, като каза: 2 В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и човека не зачиташе. 3 В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми! 4 Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам, 5 пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с непрекъснатото си идване. 6 И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия! 7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях? 8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро.

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

ХВАЛА НА БОГА


„И не се ли намериха и други да се върнат и да въздадат слава на Бога, освен този другоплеменник.?” (Лука 17: 18)

НЕ ПРИЕМАЙТЕ БОЖИЯТА ПОМОЩ ЗА НИЩОЖНА

Самаряните бяха външни, чужди хора за евреите В един случай Исус желаеше да остане в едно самарянско село за през нощта, ала хората "не го приеха”(Лука 9: 53). Колко приятно трябва тогава да се е почувствал Исус, когато самарянинът се е върнал при Него за да му благодари. Какъв чудесен пример на признателност ни е оставил самарянинът. Ние може да притежаваме малко или пък много собственост през живота си. Може би сме излекувани или сме болни. Но дори фактът, че живеем, дължим изцяло на Божията милост и любов.
Вие можете да кажете, „аз не съм преживял такова чудо като този прокажен самарянин”. Все още се нуждаете от изброяване на всички ваши благословения, не само физическите, но и духовните също. По природа ние бяхме духовно мъртви. Ден след ден в живота си ние вършехме грехове. Добрите неща, които трябваше да правим не правехме, но лошите, които не трябваше, тях с радост правехме. Заедно с апостол Павел ние казваме, „Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?” (Римл. 7: 24). Исус ни отговаря- Аз.
Божията любов към света и състраданието на Исус накараха Бог да изпрати Исус да бъде Спасител на всички хора. Чрез това, че Исус зае нашето място и пое наказанието за нашите грехове, Бог бе удовлетворен и обяви всички хора за праведни и оправдани. Не мислете, че това е нищожно.
Вашето спасение е безплатно за вас, но то струваше огромната цена на Исусовия живот даден за вас. Затова отдайте благодарност и хвала на обичащият и милостив Бог и Спасител.
Скъпи небесни Отче, благодаря затова, че изпрати Исус да бъде мой Спасител и Изкупител. Неговата смърт и възкресение ме пазят от греховете ми. Заради Неговата велика жертва, нека никога не приемам за нищожни всички духовни и телесни благословии , които имам. Изпълни сърцето ми с хваление и благодарност за всичко, което Ти извърши за мен и което ми даваш. Амин.

Превод викарий Р.Радков
От книгата "Хвала на Бога"

МОЛИТВАТА КОЯТО ПОЛУЧИ ОТГОВОР


Той просеше сили, за да придобие много;
дадена му бе слабост, за да стане покорен.
Той просеше здраве, за да извърши велики дела;
дадена му бе немощ, за достигне най- доброто.
Той молеше за богатство, за да бъде щастлив;
дадена му бе бедност, за да стане мъдър.
Той молеше за власт, за да се наслади на почит от хората;
дадена му бе безпомощност, за усети нуждата от Бога.
Той просеше всичко , за да се наслади на живота;
даден му бе живот, за да наслади всичко.
Той не получи нищо от онова, което просеше;
ала му бе дадено повече от колкото се нуждаеше.
Той получи отговор на своите молитви.
Благословен е той сред хората.
 
 

сряда, 20 октомври 2010 г.

Кога търпимостта става грях


Кога търпимостта става грях
Търпението може да бъде добродетел, но също така и непростителна слабост на характера. Ние се възхищаваме на личност, която се отнася толерантно към разминаването на възгледите, ако на карта не са поставени основни принципи. Такова отношение допуска широта в излагането на различни мнения и методи, допуска разнообразни незначителни концепции. За второстепенни неща не бива да се остава мъченик. Но има и още един вид търпимост, която се явява гнусота. Такава търпимост мълчи, когато се богохулства и безчести Христос. Когато на карта е поставена истината, тогава мълчанието е равносилно на лъжа! Такава търпимост се явява нежелание да се противостои на злото. Толерантност допускаща измама и несправедливост е грях. И онези, които казват, че Исус винаги е бил търпелив трябва отново да прочетат Матей 23 глава- унищожаващо осъждане на лицемерието. Това място ни доказва от раз и завинаги, че Господ е бил способен на рязко негодувание спрямо лицемерните религиозни водачи. Също така следва да се прочете и Откровение 2: 18-20, където Господ осъжда църквата в Тиатир, затова че е търпяла пророчица по име Йезавел. Павел също не е търпял злото. Той дори е назовал по име вършещите зло.
Днес сред евангелските среди такъв маниер на поведение се отклонява като неуместен. Павел е предал Именей и Александър на сатана за да се научат да не богохулстват. (1 Тим. 1:20) и Александър Ковача заклеймил публично и по име заради злото му поведение (2 Тим. 4: 14). Йоан също е имал мъжеството да назове Диотреф, като такъв, който обича да първенствува. (3 Йоан 3:9) . Оставаме с впечатление, като че ли Църквата е изгубила своята библейска нетърпимост. Както е казал Роберт Г. Ли: „Живеем в свят на мекотелна теология, порест морал, гумени убеждения и непостоянна философия, които ни казват нещо, което отдавна ни е известно, но с думи, които не разбираме.”
Съчиненията на Уилиам Баркли се явяват по- сетнешен пример за това. Баркли отхвърля божествеността на Исус, чудесата Му, боговдъхновеноста на Библията и изкупителното заместничество на Христос на кръста. Въпреки това, книгите му се продават в много от християнските книжарници. Авторитетни евангелски деятели често го цитират, а и мнозина християни изучават книгите му, оправдавайки се, че те им дават ценна информация. Но факта, че той е лъжеучител, богохулник и съблазнител им се струва незначителен, по същия начин също толкова неважна в техните очи се явява честа на нашия Господ Исус Христос. Един мисионер в Индия е уцелил точно проблема казвайки: „Толерантността е станала дотолкова толерантна, че търпи и злото. Заплашва ни като морален трус да ни потопи в нашия уют.”
Онова, което дава възможност зад много църковни амвони да стоят лъжеапостоли, измамни и фалшиви «работници» представящи се за за апостоли Христови съвсем не е божествената търпимост. Седлов Бакстер е писал, показвайки сходството на времето на пророк Илия с нашето време: Причината поради, която хората днес търпят с болезнено дружелюбие лъжеучителите зад нашите амвони, се намира във факта, че са твърде вежливи и твърде любезни. Те смятат, че е по добре от амвоните да се проповядват заблуждения и съблазни за душите, отколкото да се наранят чувствата на проповедника. По- добре е да се помолим на Ваал отколкото да настане суша. По- добре човек да умре от рак, отколкото жестокия хрург да използва скалпела. Но най- доброто което би моглода да помогне на така наречените «слуги» Господни днес е някой от техните слушатели публично да ги зклейми от името Господне.
Тази греховна толерантност, която отбягва да развенчае църковна система, водеща милиони хора към вечно проклятие със своето изопачено Евангелие;
- която отива толкова далече, че почита своя ръководител като велик евангелист, когато той същевремено заклеймява придържащите се към евангелието като вълци;
- пророците Господни нарича разколници, ако те осъждат почитането на идоли, поклонението на Мария и други църковни лъжеучения;
- каещите се изпраща назад в тяхното греховно окръжение.
По- рано вярващите са умирали за истината. Какво се е случило днес с църквата на мъчениците? Ние се стремим към пополярност. Ето къде е причината, за това, че у нас се появяват лъжеучители. У нас съществува желание на всяка цена да избягваме неприятностите. Това ни въздържа от конфронтации и вмешателства, дори когато това се явява наше пряко здължение. Много ни е трудно да се променим. По леко за нас е да вървим с тълпата носени от течението. Та нали е по- леко да мълчим сред инакомислещите. Ние сме поробени и не се осмеляваме като малцинство да застанем в зашита на истината. Загубили сме способността си да се гневим. Вижте Матей 21: 12-13; Йоан 2: 13- 17. Ние се намираме в печално положение, когато не можем на нищо да се гневим. Станали сме специалисти в избягването на вземане на решения, защото просто не искаме да действаме. Понякога заради дружбата даже ставаме слепи и не можем да въстанем срещу лъжата. И когато някой християнин се изкаже против някоя либерална книга, защото тя говори против боговдъхновеноста на Библията, то приятеля на автора отговаря: „ Но ти не го познаваш лично като мен, та той е добър и благочестив човек.”
Джей Адамс е бил напълно прав когато е казал: „В някои кръгове съществува толкова голям страх пред разногласията, тъй че проповедниците и Църквата които ги следват са готови да заплатят всяка цена само и само да запазят мира, дори ако се наложи да се отрекат от Божиите истини.
Мирът- това е Божи идеал. Такава цена би била твърде висока.
Екуменизъм и толерантност днес две твърде модни слова: „Да се съберем всичко заедно. Не прави и не говори нищо, което може да доведе до разногласия. Догмите разединяват- любовта съединява, нам е потребно единство.”
Това, което ни е действително необходимо е решителност в борбата за нашата вяра, когато я нападат и клеветят. Ние можем да бъдем търпеливи, когато става въпрос за незначителните неща, но сме длъжни да проявяваме свята нетърпимост, когато става въпрос за Господнята истина.
Заедно с Лутер нека да кажем: „Тук аз стоя и не мога иначе”.
Уилиам Макдоналд

Р.Р.

В такова време като сегашното

Прошката

„Тогава Петър се приближи до Него и попита; „ Господи до колко пъти да прощавам своя на брат, когато съгреши срещу мене- до седем пъти ли?”

(Матей 18:21)

Тук Петър задава много интересен въпрос, който самите ние често си задаваме. Колко пъти да прощаваме? Вероятно Петър си е мислил, че е много жалостив и безкрайно милосърден предлагайки многократна прошка- седем пъти. Когато Исус, казва до седемдесет пъти по седем, надали Господ е сметнал числото 490, по скоро тук идеята е за безкрайната бройка. Като цяло Матей 18: 15-35 е наставление за прошката. Добре, ние обаче бихме си задали въпроса не може ли цялата тази процедура да бъде по кратичка, живота ни и без това е доста забързан и натоварен. Прошката трябва да има няколко етапа независимо забързаното ни ежедневие.

Когато някой те обиди и съгреши срещу теб, то трябва незабавно да му простиш в сърцето си в Ефесяни 4:32 Бог ни насърчава да бъдем любезни и състрадателни един към друг, прощавайки си както Той ни е простил. Тази прошка ни освобождава от горчивината и злопаметността и по този начин оставяме тежестта на проблема да тежи върху него.

Следващия етап е да говорим с него да го порицаем с любов, а и с надежда, че това ще го обърне към разкаяние. Защото ако не видим разкаяние в него, не е правилно да му кажем, че сме му простили в сърцето си. В Лука 17:3 Господ ни наставлява : „ако съгреши брат ти, укори го; и ако се покае, прости му.”
И едва когато те увери, че се е покаял и признае греха си кажи му, че си му простил. Това е последния етап.

Истина е, че някой може да ни заблуди и да се престори, че се разкайва ние нямаме възможност да надникнем в сърцето на човек, но всеведущия Бог, който изследва сърцата и човешките помисли не може да бъде заблуден. Такъв човек рано или късно ще се изяви, защото “няма нищо скрито, което да не се открие, нито има нещо тайно, което да не се узнае.” Лука 12:2 Амин.

Радослав Радков

понеделник, 18 октомври 2010 г.

РОДЕНИ ДА СЛУЖИМ НА ИИСУС



“Тъй като сте очистили душите си чрез послушание на истината за нелицемерно братолюбие, любете се един друг горещо, с чисто сърце, 23 тъй като се новородихте не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието слово, което живее и трае (до века). 2: 1 И така, като отхвърлите всяка злоба, всяко лукавство, лицемерие, завист и всяко одумване”

РОДЕНИ ДА СЛУЖИМ НА ИИСУС


Семето пада в земята. Дъждът го полива и то израства. След това цъфти и накрая дава още повече семена. Вие можете да видите това в цветните градини или по нивите. Семето донася на яве нов живот. Бог използва тази картина за да обясни какво се случва с християнския живот. Неговото Слово, Библията е семето. То засява посланието, че Бог ни обича и изпрати Иисус за да ни спаси. Това Божие Слово ни превежда от смъртта в живота. Апостол Петър пише: „новородихте се не от тленно семе, а от нетленно.”
Ние бяхме мъртви за Бога заради греховете си. Но Словото Му сега ни казва,че ние сме опростени и оживени заради това, което Христос направи за нас. Божето Слово ни донесе нов живот. Този нов живот носи добри неща. Божията любов ни подтиква да обичаме хората около нас. Божието слово ни учи да се обичаме един другиго, а не да злословим един срещу друг.
Божието слово е като малко семенце. То расте в сърцата и живота ни и ни кара да желаем да служим на нашия Спасител. Вярвайте в Божието Слово и служете на Бога и приятелите си.

Да се помолим:

Господи Боже, благодаря Ти за новия живот, който ми даваш. Използвай Твоето Слово да ми помага да върша добри неща за Твоя чест и в помощ на околните ми. В името на Иисус. Амин

Радослав Радков

С какво се различава Лютеранството от Католицизма или Православието?

Нашата вяра


Слава на Исус Христос!
С какво се различава Лютеранството от Католицизма или Православието?Това питане често може да бъде чуто. Какво отличава Лютеранството от останалите направления в Християнството? Основната разлика е в това как достигаме до спасението на душата? Дали чрез собствените си усилия, или чрез заслугите на други хора, чрез молитвите на така наречените светци или чрез някакви други дела? Докато Православието и Католицизмът учат, че човек се спасява чрез вяра допълнена от дела и заслуги, то Лютеранството учи, че нашето спасение идва единствено чрез вяра в нашия Господ Исус Христос. „И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата по закона.” (Рим. 3:28) Това е единствения път към спасението, който ни учи Светото Писание. Самото Свещено Писание е основата на нашата вяра. Sola Scriptura, sola gratia, sola fide, само чрез вяра, само по благодат, само чрез вяра, това са принципите на Лютеранската реформация, които нашата църква изповядва.Всяко човешко същество е грешно. „Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма ни един.” Така ни учи Светото Писание в псалм 14 и никакви наши дела не могат да ни спасят. Но ако речем, че Господ е инициатор на спасението, а ние сме длъжни да изработим своя дял отново грешим; защото така ние принизяваме и омаловажаваме Кръстната жертва на Исус Христос, Който умря за греховете на цялото човечество.Само чрез Него, а не чрез каквото и да е друго деяние или чрез когото и да е друг ние сме примирени с Бога, получаваме прошка за греховете и простъпките си, а оттам спасение- „Бог беше в Христос и примири света със Себе Си, като не счете на хората прегрешенията им, и че вложи в нас словото на примирението” (2 Кор. 5:19).Ние учим, че добрите дела не са необходими за спасението, „защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно същество.” (Гал. 3:19) Ала учим, че добрите дела са плод на вярата на хората. Вярваме, че всеки вярващ човек допринася плодове, които се провяват в любовта към ближния. ”Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.” (Мат. 7:17) .Принципа на поставянето на Светото Писание в основата на Изповедалната Църква позволява да се запазят всички прекрасни традиции, обреди и Литургии на Църквата, които са създадени в продължение на две хилядолетия и да се отхвърлят и премахнат онези, които противоречат на Божието Слово (култа към светците, молитви отправени към икони статуи за мъртви и други подобни практики)Българската Лютеранска Църква е основана на Словото Божие, на вярата в Господ Исус Христос, на скалата, а не на човешки практики и предания И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се сравни с разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя не падна, защото беше основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се сравни с неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя падна, и падането й беше голямо” (Мат. 7: 24-27).

Soli Deo gloria!
Радослав Радков 

Защо не се моля на светците?

Много често представители на така наречените „традиционни” изповедания, опитвайки се да докажат дали тази или онази конфесия е наистина християнска, питат: „А вие молите ли се на светците и на дева Мария?” Откровено мога да отговоря- Не, не се моля. В светото Писания Бог ясно говори, че трябва да се молим като се обръщаме единствено към Него. Псалом 50: 15 „15 Призови Ме в ден на беда. Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш.“. Псалом 146:18,1918 „Господ е близо до всички, които Го призовават, до всички, които искрено Го призовават. 19 Той изпълнява желанието на онези, които благоговеят пред Него, чува техния вик за помощ и ги спасява.” Ще илюстрирам това така- представете си, че Бог ви е дал мобилен апарат с несвършваща батерия и ви е казал: „Ето ти пряк номер на който можеш винаги да ми звъниш, по всяко време. Аз винаги съм на линия, няма да чуеш сигнал заето.” Относно светиите,които са на небесата и са около Божия престол и славят Всемогъщия,е казано че те дори не ни чуват. Исая 63: 16 „Защото Ти си наш Отец — въпреки че Авраам не ни знае и Израил не ни познава,” Не ми е нужно да си задавам въпроси затова слушат ли ме светците на небесата или не. По- важно е да съм уверен, че ме слуша Онзи,Който е обещал да ме слуша и да ми отговаря- Триединния Бог.
Представете си , че стоите пред Бога и Му казвате: Господи, аз съм се молил само на Теб,не съм се молил на светците и на Мария, макар, че винаги съм ги уважавал за тяхната вяра и благоговеен живот, ще ме накажеш ли за това?”
Уверявам ви, че Бог нито никога не ще накаже, нито ще отхвърли такъв поклонник от Себе си. Това ще противоречи на Словото Му. Как тогава е правилно да почитаме светците? Много просто- правете така като казва Библията: Евреи 13: 7 „Помнете онези, които ви ръководят, които са ви говорили Божието слово, и подражавайте на вярата им, като гледате следствията от техния начин на живот.” В дните на почитането на апостолите, евангелистите и дева Мария-ние можем само да кажем, че техния живот и вяра в Спасителя са достойни за всяко уважение и подражание. НО МОЛИТВИТЕ БЛАГОДАРНОСТИТЕ И ВЪЗХВАЛАТА- ОТДАВАЙТЕ САМО НА ЕДИНЯ БОГ- ОТЕЦ, СИН И СВЕТИ ДУХ.

Превод от блога на пастор Тарас Коковски
http://taraskokovskyj.blogspot.com/2010/05/blog-post_24.html

Радослав Радков

ОТНОСНО ТАЙНСТВАТА









Библията и лютераните учат, че средствата на Божията благодат (опрощението на греховете и вечен живот) са:

А. Писаното или произнесеното Евангелие (Благовестие) в Божието Слово (Библията)
Б. Тайнствата: Светото кръщение и Светото причастие


Тайнството е свещен акт или обред, който има следните четири основни характеристики:

1. Е учреден (води началото си) от Христос, предназначен да бъде извършван от християните.
2. Е заповядан от Христос и е в съответствие с Божието Слово.
3. Е свещен акт, в който Христос ни казва да използваме видими елементи (вода, хляб и вино) заедно с Божието Слово.
4. Е свещен акт, в който Христос предлага, дава и запечатва у нас опрощение на греховете, а заедно с това живот и спасение.


При Новия Завет Христос въвежда в Своята Църква само две тайнства. Тайнствата отредени в Евангелието от Христос, нашия Господ са: водното Кръщение, и Господната вечеря. Всяко едно от тях може да се извършва единствено от служител на Словото, законно ръкоположен.
/Мт. 26:26-28; 28:19; 1Кор. 4:1; 11:20-23; Еф. 4:11,12/

Тайнствата се превръщат в ефективно средство за спасение не благодарение на някакви заслуги, произтичащи от благочестието, намеренията и добронамереността на този, който ги отслужва; а единствено чрез действието на Светия Дух и благословението на Христос, Който ги е въвел. Благодатта и ефективността се определят изцяло от действието на Духа, и от думите, с които те са установени – и тези думи, наред със заповедта, узаконяваща приложението им, съдържат обещание за спасение, благословение и вечен живот за приемащите ги по подобаващ начин.
/Мт. 26:26-28; 28:19,20; Лк. 22:19,20; Деян. 8:13,23; 1Петр. 3:21; Римл. 2:28,29; 1Кор. 3:6,7; 11:26; 12:13/

Тайнствата са свят знак и печат на Завета на благодат, установени непосредствено от Бога, за да представят Христос и благословенията, идващи от Него, да затвърждават нашия интерес към Него, и да поставят видимо разграничение между онези, които принадлежат на Църквата, и останалия свят. Те също тържествено ангажират светиите в служение на Бога в Христос, в съгласие с Неговото Слово.
/Бит. 17:7,10,11; 34:14; Изх. 12:48; Мт. 28:19; 1Петр. 3:21; Римл. 4:11; 6:3,4; 1Кор. 5:7,8; 10:16,21; 11:23,25,26; Кол. 2:12; Гал. 3:27/

Тайнството се състои от два елемента: единият е външният и доловим за сетивата знак, използван според отреденото от самия Христос; другият е вътрешната и духовна благодат, която знакът изобразява и предлага.
/Мт. 3:11; 1Петр. 3:21; Римл. 2:28,29/

Освен двете установени от Бога свети тайнства: водно Кръщение и Причастие /Господна вечеря/, в някои църкви /Римокатолическа и Православна/ се въздигат до тайнства още пет ритуала: миропомазване, покаяние/изповед, свещенство, бракосъчетание и елеосвещение/маслосвет.

Описаните пет обреда нямат природата на истинско тайнство, опиращо се на Божието слово. Те не са учредени и не водят началото си от Христа. Не са заповядани от Христос да се съблюдават от християните. Не предлагат, не дават и не запечатват у нас опрощение на греховете. Те са се родили отчасти от изкривеното подражание на апостолите, отчасти от житейските условия, или като обичаи родени от живота, появили се случайно и след апостолите, и не са дадени на светата Църква от Бога като Божествено постановление. Макар и допускани от Св. Писание, те нямат същата природа както Кръщението и Причастието.

„Ние учим, че тайнствата не са учредени единствено като външни белези, по които хората да бъдат определяни като християни. Те са и външни белези, и свидетелство за Божията воля към нас, целящи да пробуждат и укрепват вярата на тези, които ги приемат. Ето защо трябва да се приемат с вяра в обещанията, давани в съответното тайнство. Следователно осъждаме тези, които учат, че тайнствата имат оправдателна сила ex opere operato, т.е. само по силата на извършеното действие, и които пропускат да учат, че е необходимо тайнствата да се приемат с вяра в Божието обещание за опрощение на греховете.” /”Аугсбургско изповедание” 1530г. Лютеранска символическа книга/