Слава на Исус Христос!
Лутеранството е едно от най- разпространените направления на протестантството. Възникнало е като движение реформистко движение в средата на католическата църква в първата четвърт на шестнайсети век, вдъхновено от идеите на доктор Мартин Лутер. Последвалите преобразования и промени са довели до самостоятелно църковно оформление на това движение. Сам Лутер е възразявал срещу термина Лутеранство по отношение н а вероизповедание и църквата, смятайки за истинско названието „евангелско християнство” . Окончателно като наименование на конфесията се е утвърдило в седемнайсети век.
С какво се различава Лутеранството от католицизма или православието, а и от Реформистките църкви?
Основната разлика е в спасението, как достигаме до спасението на душата? Дали чрез собствените си усилия, или чрез заслугите на други хора, чрез молитвите на така наречените светци или чрез някакви други дела или наши решения? Докато Православието и Католицизмът учат, че човек се спасява чрез вяра допълнена от дела и заслуги, то Лутеранството учи, че нашето спасение идва единствено чрез вяра в нашия Господ Исус Христос. „И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата по закона.” (Римл. 3:28) Това е единствения път към спасението, който ни учи Светото Писание. Самото Свещено Писание е основата на нашата вяра. Sola Scriptura, sola gratia, sola fide, само чрез вяра, само по благодат, само чрез вяра, това са принципите на Лутеранската реформация, които нашата църква изповядва.
Всяко човешко същество е грешно. „Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; няма кой да върши добро, няма ни един.” Така ни учи Светото Писание в псалом 14 и никакви наши дела не могат да ни спасят. Но ако речем, че Господ е инициатор на спасението, а ние сме длъжни да изработим своя дял отново грешим; защото така ние принизяваме и омаловажаваме Кръстната жертва на Исус Христос, Който умря за греховете на цялото човечество.
Само чрез Него, а не чрез каквото и да е друго деяние или чрез когото и да е друг ние сме примирени с Бога, получаваме прошка за греховете и простъпките си, а оттам спасение- „Бог беше в Христос и примири света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че възложи на нас посланието на примирението” (2 Кор. 5:19).
Ние учим, че добрите дела не са необходими за спасението, „защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито един човек.” (Гал. 2:16) Ала учим, че добрите дела са плод на вярата на хората. Вярваме, че всеки вярващ човек допринася плодове, които се провяват в любовта към ближния. ”Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.” (Мат. 7:17) .
Принципа на поставянето на Светото Писание в основата на Изповедалната Църква позволява да се запазят всички прекрасни традиции, обреди и Литургии на Църквата, които са създадени в продължение на две хилядолетия и да се отхвърлят и премахнат онези, които противоречат на Божието Слово (култа към светците, молитви отправени към икони, статуи и други подобни практики)
Ако приемем практиката и учението на Реформистките църкви за вземане на решение да последваме Христос, ние отново ще нарушим принципа на стопроцентовата благодат, понеже писанието ясно казва, "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас – това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой." (Еф.2:8,9). Изработването на вярата в сърцата и желанието да последваме Христос е дело на Бог- Святи Дух, и Исус ни казва, „Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да отидете и да принасяте плод..” (Йоан 15: 16)
Евангелската Лутеранска Църква е основана на Словото Божие, на вярата в Господ Исус Христос, на скалата, а не на човешки практики и предания „И тъй, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се сравни с разумен човек, който е построил къщата си на канара. И заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща, но тя не падна, защото беше основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се сравни с неразумен човек, който построи къщата си на пясък. И заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя падна, и падането й беше голямо” (Мат. 7: 24-27).
Soli Deo gloria!
