Библията и лютераните учат, че средствата на Божията благодат (опрощението на греховете и вечен живот) са:
А. Писаното или произнесеното Евангелие (Благовестие) в Божието Слово (Библията)
Б. Тайнствата: Светото кръщение и Светото причастие
Тайнството е свещен акт или обред, който има следните четири основни характеристики:
1. Е учреден (води началото си) от Христос, предназначен да бъде извършван от християните.
2. Е заповядан от Христос и е в съответствие с Божието Слово.
3. Е свещен акт, в който Христос ни казва да използваме видими елементи (вода, хляб и вино) заедно с Божието Слово.
4. Е свещен акт, в който Христос предлага, дава и запечатва у нас опрощение на греховете, а заедно с това живот и спасение.
При Новия Завет Христос въвежда в Своята Църква само две тайнства. Тайнствата отредени в Евангелието от Христос, нашия Господ са: водното Кръщение, и Господната вечеря. Всяко едно от тях може да се извършва единствено от служител на Словото, законно ръкоположен.
/Мт. 26:26-28; 28:19; 1Кор. 4:1; 11:20-23; Еф. 4:11,12/
Тайнствата се превръщат в ефективно средство за спасение не благодарение на някакви заслуги, произтичащи от благочестието, намеренията и добронамереността на този, който ги отслужва; а единствено чрез действието на Светия Дух и благословението на Христос, Който ги е въвел. Благодатта и ефективността се определят изцяло от действието на Духа, и от думите, с които те са установени – и тези думи, наред със заповедта, узаконяваща приложението им, съдържат обещание за спасение, благословение и вечен живот за приемащите ги по подобаващ начин.
/Мт. 26:26-28; 28:19,20; Лк. 22:19,20; Деян. 8:13,23; 1Петр. 3:21; Римл. 2:28,29; 1Кор. 3:6,7; 11:26; 12:13/
Тайнствата са свят знак и печат на Завета на благодат, установени непосредствено от Бога, за да представят Христос и благословенията, идващи от Него, да затвърждават нашия интерес към Него, и да поставят видимо разграничение между онези, които принадлежат на Църквата, и останалия свят. Те също тържествено ангажират светиите в служение на Бога в Христос, в съгласие с Неговото Слово.
/Бит. 17:7,10,11; 34:14; Изх. 12:48; Мт. 28:19; 1Петр. 3:21; Римл. 4:11; 6:3,4; 1Кор. 5:7,8; 10:16,21; 11:23,25,26; Кол. 2:12; Гал. 3:27/
Тайнството се състои от два елемента: единият е външният и доловим за сетивата знак, използван според отреденото от самия Христос; другият е вътрешната и духовна благодат, която знакът изобразява и предлага.
/Мт. 3:11; 1Петр. 3:21; Римл. 2:28,29/
Освен двете установени от Бога свети тайнства: водно Кръщение и Причастие /Господна вечеря/, в някои църкви /Римокатолическа и Православна/ се въздигат до тайнства още пет ритуала: миропомазване, покаяние/изповед, свещенство, бракосъчетание и елеосвещение/маслосвет.
Описаните пет обреда нямат природата на истинско тайнство, опиращо се на Божието слово. Те не са учредени и не водят началото си от Христа. Не са заповядани от Христос да се съблюдават от християните. Не предлагат, не дават и не запечатват у нас опрощение на греховете. Те са се родили отчасти от изкривеното подражание на апостолите, отчасти от житейските условия, или като обичаи родени от живота, появили се случайно и след апостолите, и не са дадени на светата Църква от Бога като Божествено постановление. Макар и допускани от Св. Писание, те нямат същата природа както Кръщението и Причастието.
„Ние учим, че тайнствата не са учредени единствено като външни белези, по които хората да бъдат определяни като християни. Те са и външни белези, и свидетелство за Божията воля към нас, целящи да пробуждат и укрепват вярата на тези, които ги приемат. Ето защо трябва да се приемат с вяра в обещанията, давани в съответното тайнство. Следователно осъждаме тези, които учат, че тайнствата имат оправдателна сила ex opere operato, т.е. само по силата на извършеното действие, и които пропускат да учат, че е необходимо тайнствата да се приемат с вяра в Божието обещание за опрощение на греховете.” /”Аугсбургско изповедание” 1530г. Лютеранска символическа книга/
Няма коментари:
Публикуване на коментар