И ето, един законник стана и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя 25 И, ето, някой законник се изправи и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? 26 А Той му каза: Какво е писано в закона, какво четеш? 27 А той отговори: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си." 28 Исус му каза: Правилно отговори; това прави и ще живееш. 29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Исус: А кой е моят ближен? 30 Исус отговори: Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв. 31 А случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната страна. 32 Също и един левит, като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна. 33 Но един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се, 34 приближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. 35 И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя. 36 Кой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците? 37 Той отговори: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така.
неделя, 14 юли 2013 г.
Молитва на деня
Боже всемогъщи, ние Ти благодарим, че си посадил в нас семето на Словото Си. Чрез Святия Дух ни помагай да възприемаме Словото с радост и да произвеждаме плодовете на вярата, надеждата и любовта; чрез Исус Христос, Твоя Син нашия Господ, Който живее и владее с Теб и Святия Дух един Бог сега и завинаги. Амин.
Второзаконие 30: 9- 14
И Господ, твоят Бог, в благостта Си ще направи така, че да изобилстваш във всичките дела на ръцете си, да изобилства плодът на утробата ти, плодът на добитъка ти и произведенията на земята ти; защото Господ пак ще се възрадва за тебе да ти прави добро, както се е възрадвал на бащите ти; 10 ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и пазиш заповедите Му и наредбите Му, които са написани в тази книга на закона - ако се обърнеш към Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа. 11 Понеже тази заповед, която днес ти давам, не е много трудна за тебе, нито е далеч. 12 Не е на небето, за да кажеш: Кой ще се възкачи за нас на небето да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме? 13 Нито е оттатък морето, за да кажеш: Кой ще прекоси морето за нас да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме? 14 Но словото е много близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти, за да го изпълняваш.
Псалом 25
Р. Към Тебе, Господи, издигам душата си!
Към Тебе, Господи, издигам душата си.
Боже мой, на Тебе съм уповал; да не се посрамя,
Наистина - никой, който чака Тебе, няма да се посрами;
онези ще бъдат посрамени, които без причина постъпват коварно.
Р. Към Тебе, Господи, издигам душата си!
Помни, Господи, благите Си милости
и милосърдията Си, защото са отвека.
Недей помни греховете на младостта ми,
помни ме, Господи, заради благостта Си.
Р. Към Тебе, Господи, издигам душата си!
Обърни се към мен и се смили над мене,
защото съм усамотен и наскърбен.
Вгледай се в угнетението ми и теготата ми
и прости всичките ми грехове.
Р. Към Тебе, Господи, издигам душата си!
Пази душата ми и ме избави;
да не се посрамя, защото на Теб уповавам.
Помни, Господи, благите Си милости
и милосърдията Си, защото са отвека.
Р. Към Тебе, Господи, издигам душата си!
Слава на Отца и Сина и Святия Дух,
както е било в началото, е сега,
и ще бъде за винаги. Амин.
Колосяни 1: 1- 14
Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, и брат Тимотей, 2 до святите и верни братя в Христос, които са в Колос: Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец и от Господ Исус Христос. 3 Благодарим на Бога, Отец на нашия Господ Исус Христос (като се молим винаги за вас, 4 понеже чухме за вашата вяра в Христос Исус и за любовта ви към всички светии), 5 по причина на онова, за което се надяваме, което се пази за вас на небесата, за което сте чули преди това в истинското слово на благовестието, 6 което дойде до вас; както то принася плод и расте и в целия свят, така и между вас, от деня, когато чухте и наистина познахте Божията благодат, 7 както сте я и научили от нашия възлюбен съработник Епафрас, който е за нас верен Христов служител; 8 който ни и извести за вашата любов в Духа. 9 Затова и ние от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и разбиране, 10 за да постъпвате достойно за Господа, да Му бъдете угодни във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога; 11 подкрепяни с пълна сила, съобразно с Неговата славна мощ, за да издържите и дълготърпите всичко с радост; 12 като благодарите на Отца, Който ни удостои да участваме в наследството на светиите в светлината; 13 Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. 14 В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете;
Стих на деня
Алилуя! „Словото е много близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти, за да го изпълняваш.“ Алилуя!
Втзк. 30: 14
Лука 10: 25- 37
И ето, един законник стана и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя 25 И, ето, някой законник се изправи и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? 26 А Той му каза: Какво е писано в закона, какво четеш? 27 А той отговори: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си." 28 Исус му каза: Правилно отговори; това прави и ще живееш. 29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Исус: А кой е моят ближен? 30 Исус отговори: Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв. 31 А случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната страна. 32 Също и един левит, като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна. 33 Но един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се, 34 приближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. 35 И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя. 36 Кой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците? 37 Той отговори: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така.
И ето, един законник стана и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя 25 И, ето, някой законник се изправи и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? 26 А Той му каза: Какво е писано в закона, какво четеш? 27 А той отговори: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си." 28 Исус му каза: Правилно отговори; това прави и ще живееш. 29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Исус: А кой е моят ближен? 30 Исус отговори: Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв. 31 А случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната страна. 32 Също и един левит, като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна. 33 Но един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се, 34 приближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. 35 И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя. 36 Кой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците? 37 Той отговори: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така.
петък, 22 април 2011 г.
Исус Христос ни дава вечен живот
“И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас! А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане? И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо. И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си! А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая.” (Лука 23: 39- 43)
Кръстът може да бъде символ на живот или смърт. Това ни става ясно, когато погледнем на последните минути от живота на двама престъпници разпънати заедно с Христос. Тези двамата представляват цялото човечество. Единият представлява онези, които отхвърлят посланието на страдащият Спасител, Исус. А другият престъпник, онези, които вярват в Исус.
Вижте какво се случи. Единият беше готов да изповяда греховете си. Той каза: „Ние справедливо сме осъдени.” Той пое отговорността за злото, което бе извършил. Той не обвини родителите си, приятелите си или някого другиго. Той каза: „Получаваме заслуженото за това, което сме направили”. Тогава този мъж погледна Христос, само Христос. „Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си”. С тези думи той повярва, че Исус е негов Спасител. Тогава чуйте какво този разкаял се грешник получи от Исус. „Днес ще бъдеш с Мен в рая.” Исус дава вечен живот на този скърбящ и каещ се грешник.
С тези същите думи, Исус ще каже днес на Своите верни: „В деня на смъртта си ще бъдеш с Мен. Ще влезеш през вратите на вечните обиталище, които съм приготвил за теб в небесата.” Ние можем да сме щастливи. Смъртта на Исус е нашата победа. Когато умираш, смъртта е вратата към рая.
Исусе, нека дарът на вечния живот в небесата ни утешава и укрепва през земния ни път. Амин.
Кръстът може да бъде символ на живот или смърт. Това ни става ясно, когато погледнем на последните минути от живота на двама престъпници разпънати заедно с Христос. Тези двамата представляват цялото човечество. Единият представлява онези, които отхвърлят посланието на страдащият Спасител, Исус. А другият престъпник, онези, които вярват в Исус.
Вижте какво се случи. Единият беше готов да изповяда греховете си. Той каза: „Ние справедливо сме осъдени.” Той пое отговорността за злото, което бе извършил. Той не обвини родителите си, приятелите си или някого другиго. Той каза: „Получаваме заслуженото за това, което сме направили”. Тогава този мъж погледна Христос, само Христос. „Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си”. С тези думи той повярва, че Исус е негов Спасител. Тогава чуйте какво този разкаял се грешник получи от Исус. „Днес ще бъдеш с Мен в рая.” Исус дава вечен живот на този скърбящ и каещ се грешник.
С тези същите думи, Исус ще каже днес на Своите верни: „В деня на смъртта си ще бъдеш с Мен. Ще влезеш през вратите на вечните обиталище, които съм приготвил за теб в небесата.” Ние можем да сме щастливи. Смъртта на Исус е нашата победа. Когато умираш, смъртта е вратата към рая.
Исусе, нека дарът на вечния живот в небесата ни утешава и укрепва през земния ни път. Амин.
събота, 27 ноември 2010 г.
Адвентен венец
Адвентният венец- това е венец с четири свещи, обикновено 3 лилави и една червена или розова и една голяма бяла.
Първата свещ се нарича- Свещ на Пророчествата. Тя символизира старозаветните пророчества за идването на Спасителя. Ние празнува изпълнението на пророчествата в идването на Спасителя на земята като Младенец, Неговото идване в нашите сърца чрез вяра в Божието Слово, и Неговото Пришествие в слава за да съди всички хора.
Втората свещ на Адвента се нарича- Витлеемска свещ. Тя представлява идването на Исус на земята, синът Божий, роденият от дева Мария. Това е символ на приготовлението за идването на Христос Младенеца.
Третата свещ на Адвента се нарича- Свещ на Пастирите. Тя означава идването на Спасителя в сърцата ни чрез вяра в Неговото свято Слово. Така като пастирите са видели Спасителя със собствените си очи и са повярвали, така и ние Го виждаме с очите на вярата. Тя също така символизира и това как ние подобно на пастирите споделяме своята вяра разказвайки за нея на останалите.
Четвъртата свещ на Адвента- това е Ангелската свещ. Тя означава Пришествието на Спасителя в слава със всички Ангели, за да приведат със себе си всички вярващи в небесата.
Голямата бяла свещ- това е Свещта на Христос, изпълнението на старозаветните пророчества за раждането на Христос Исус, Спасителя на света.
Първата свещ се нарича- Свещ на Пророчествата. Тя символизира старозаветните пророчества за идването на Спасителя. Ние празнува изпълнението на пророчествата в идването на Спасителя на земята като Младенец, Неговото идване в нашите сърца чрез вяра в Божието Слово, и Неговото Пришествие в слава за да съди всички хора.
Втората свещ на Адвента се нарича- Витлеемска свещ. Тя представлява идването на Исус на земята, синът Божий, роденият от дева Мария. Това е символ на приготовлението за идването на Христос Младенеца.
Третата свещ на Адвента се нарича- Свещ на Пастирите. Тя означава идването на Спасителя в сърцата ни чрез вяра в Неговото свято Слово. Така като пастирите са видели Спасителя със собствените си очи и са повярвали, така и ние Го виждаме с очите на вярата. Тя също така символизира и това как ние подобно на пастирите споделяме своята вяра разказвайки за нея на останалите.
Четвъртата свещ на Адвента- това е Ангелската свещ. Тя означава Пришествието на Спасителя в слава със всички Ангели, за да приведат със себе си всички вярващи в небесата.
Голямата бяла свещ- това е Свещта на Христос, изпълнението на старозаветните пророчества за раждането на Христос Исус, Спасителя на света.
събота, 30 октомври 2010 г.
Хвалете Господа
И му каза: "Стани и си иди; твоята вяра те изцели.” (Лука 17: 19)
ВЯРАТА В ИСУС НИ СПАСЯВА
Какво е вярата? Библията ни казва какво е вярата с тези думи, „Вярата е твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеждение за неща, които не се виждат” (Евреи 11: 1). Авторът на книгата Евреи , тогава говори за вярата на мнозина вярващи . Вярата е доверието и увереността, която ние имаме в Бога. Исус говори за вярата на римския войник в Лука седма глава, а също така и за липсата на вяра в част от учениците в глава осма от Лука.
Бог Святи Дух е този, който ни дава вяра. Той използва средствата на благодатта. „Средствата”, които човек използва да изкопае ров са лопатата и търнокопа. „Средствата”, Които Святия Дух използва да ни доведе до вярата е евангелието в Словото и Тайнствата.
Божието Слово ни казва, „вярата е от слушане, а слушането- от Христово слово” (Римл. 10: 17). Това „Христово слово” е добрата вест за нашето спасение. В Святото Кръщение, ние сме спасени чрез : „окъпването в новорождението и обновяването в Святия Дух” (Тит 3: 5). Кръщението е добрата вест, че ние като Божии деца сме наследници на вечния живот. Тайнството на Святото Причастие ни уверява, с думите на Исус „Това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете” (Матей 26: 28), че нашите грехове са простени. Тази Блага вест ни напомня, че нашите грехове са простени и вярата ни се укрепва.
По такъв начин ние сме спасени от много по голям проблем от проказата. Ние сме спасение от греховете на нашето зло естество, от вената смърт и от властта на дявола. Хвала да бъде на Бога.
Благодаря Ти скъпи Отче за спасението, което е мое чрез Исус Христос. Амин.
ВЯРАТА В ИСУС НИ СПАСЯВА
Какво е вярата? Библията ни казва какво е вярата с тези думи, „Вярата е твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеждение за неща, които не се виждат” (Евреи 11: 1). Авторът на книгата Евреи , тогава говори за вярата на мнозина вярващи . Вярата е доверието и увереността, която ние имаме в Бога. Исус говори за вярата на римския войник в Лука седма глава, а също така и за липсата на вяра в част от учениците в глава осма от Лука.
Бог Святи Дух е този, който ни дава вяра. Той използва средствата на благодатта. „Средствата”, които човек използва да изкопае ров са лопатата и търнокопа. „Средствата”, Които Святия Дух използва да ни доведе до вярата е евангелието в Словото и Тайнствата.
Божието Слово ни казва, „вярата е от слушане, а слушането- от Христово слово” (Римл. 10: 17). Това „Христово слово” е добрата вест за нашето спасение. В Святото Кръщение, ние сме спасени чрез : „окъпването в новорождението и обновяването в Святия Дух” (Тит 3: 5). Кръщението е добрата вест, че ние като Божии деца сме наследници на вечния живот. Тайнството на Святото Причастие ни уверява, с думите на Исус „Това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете” (Матей 26: 28), че нашите грехове са простени. Тази Блага вест ни напомня, че нашите грехове са простени и вярата ни се укрепва.
По такъв начин ние сме спасени от много по голям проблем от проказата. Ние сме спасение от греховете на нашето зло естество, от вената смърт и от властта на дявола. Хвала да бъде на Бога.
Благодаря Ти скъпи Отче за спасението, което е мое чрез Исус Христос. Амин.
петък, 29 октомври 2010 г.
31 ОКТОМВРИ ДЕН НА РЕФОРМАЦИЯТА
РЕФОРМАЦИЯТА
Причини
1. Реакция на извращенията в църковния живот
За корумпираната църковна структура и продажбата на църковни постове.
Постовете са се запазвали. Разпространена практика на родствени назначения на всички нива в църковната структура. Извънбрачният син на епископа на Йорк, бивайки още малко момче става архиепископ на Уелс, архидякона на Йорк и Ричмънд имал две длъжности на пастор и шест енории. Във Франция е известен случая с Антоан Дюпре, който макар титулуван архиепископ на Сена, за първи път се озовал в тамошната катедрала едва по случай смъртта си. По думите на проповедника Йохан Хейлер фон Кайзерсбег, свещениците са станали ловци на енории, а не на души.
За богатството на Църквата
Смята се, че църквата е владеела 1/3 от цялата недвижимост в тогавашна Европа посредством официалната афера наречена “отчуждение в полза на църквата”, имуществото се владеело от служителите на Църквата.
2. Отклонения в учението
За индулгенциите
Един от догматите на Римската Църква се явява учението за чистилището, т.е. мястото където пребивават душите, които не са явни грешници, но и към праведниците не се числят. Мъките, които те търпят в чистилището, ги очистват и позволяват да се преселят в рая. За избавление от мъките в чистилището било необходимо да се извършат някои неща тук на земята. Именно затова църквата налага на каещите се грешници сурови епитимии /църковни наказания/. Изтърпените на земята наказания допринасят за съкращаване на срока на престой в чистилището или въобще да се избегне гостуването там. В 14 век се появило и учение, което съществено облекчавало участта на каещия се човечец. Става реч за това, че Христос и светиите в своя живот са направили толкова добри дела, толкова много, че даже превишават в пъти дела на грешните постъпки. В резултат на, което се образувал определен запас, наречен „съкровищница на заслуги”. С излишъка от благодат можело да се погасяват греховните деяния на други хора. И ако каещият искал да получи освобождение от мъките в чистилището, то срещу съответстващ вноска, е можел да получи погасяване на своите грехове, което било удостоверявано с нарочна грамота. Именно тя се е наричала индулгенция.
3. Някои особеност на общественото съзнание
Великите структурни еталони с времето губят влиянието си върху човека и се заменят с други
За растящата религиозност на обществото в следствие на войните с турците и чумната епидемии (разраства се ролята на светините и рел. предмети- молитвени броеници, кръстове, свещи. Колекцията Фридрих Мъдрия в Саксония съдържала 5000 реликви слама от Витлеемската пещера, частица от кръста Господен, палец от Света Анна, частица от трънения венец, и косъм от косата на Свети Йоан Кръстител)
ХОД НА РЕФОРМАЦИЯТА
Началото
Против продажбата на индулгенции
Лютеровата реформация започва с изказването против продажбата на индулгенции. В 1505 г. папа Юлий II се обръща към християнския свят с искане за парично пожертвование за строителството на катедралата Свети Петър. За тази цел по всички християнски земи , които са били във властта на папата са изпратени търговци на индулгенции и ето през април 1517 година в Магдебург се появява папския подкомисар Йохан Тетцел. Много членове на витенбергската община са се тълпили на опашка за индулгенции. Тетцел си е имал своя таксова система, 7 дуката за просто убийство, 10 за убийство на на родителите, 9 за светотатство. Лутер се опитал да убеди епископите да се намесят. Когато те нищо не предприели той написва 95-те Тезиса относно индулгенциите и ги праща на архиепископа Бранденбург, и ги закача на врата на витенбергската църква. Лутер бил поразен от бързината с която са били разпространени из цяло Немско. Били въпрос на обсъждане навсякъде и от всички и от духовници и от миряни. Особено от миряните, тъй като в Тезисите Лутер изразил настроението , което царяло из Германия. Тази популярност никак не зарадвала Лутер по- скоро бил изплашен от последствията от своето изявление.
Същностa на творбите му от това време
„Свещеното Писание не изисква от грешника нищо освен сърдечно разкаяние, и решителност да носи кръста си. Ако Бог предвижда наказания за провинилия се, то нито един човек в това число и папата не може да ги отмени. Няма никаква „съкровищница на заслуги” т.е. нито един праведник не могъл да изпълни съвършено всички заповеди, а още повече и да ги преизпълни. Това е посилно само за Христос, но за това може да съди само Бог Отец. И само на Него, а не на Църквата, е дадено да се разпорежда с това.”
Вормският Райхстаг
В настъпващото объркване, в умовете на хуманистите възниква замисъла за свикване на арбитражен съд за Лутер и папата. За тази цел използват райхстага във Вормс. Император Карл V се съгласява да изслуша Лутер и да реши делото справедливо. На 18 април 1526 г. около 6 часа вечерта въвеждат бледия и вътрешно треперещ августински монах (Лутер) в препълнената с хора и осветена с факли епископска зала. Там той трябва да даде пред императора, князете, участниците заседанието и пред епископите- силните на този свят отчет за чуждата за тях вяра. Това съдебно дело едва ли претендира за справедливост, и затова той трябва да се отрече публично или както Лутер се изразява да се „отпее” тоест да пропее нова песен. Ден преди това са го питали признава ли се за автор на изложените пред него книги и желае ли да се отрече от тях и да ги опровергае. За всеобщо изумление Лутер иска отстъпка от 24 часа за обмисляне на своя отговор. И ето времето изтекло. Навън огромната тълпа реве. Вътре напрежението е непоносимо. Всички чакат отговора му. Лутер говори с чист ясен глас на немски и латински 10 минути, признавайки своите книги и верността си към Божието Слово. Когато представител на императора поискал след това прост отговор, потвърждение или отричане, Лутер казва: „„Аз мога да изтърпя всичко: папата, князете, даже властта на църквата и ще извърша всичко, което трябва, само от Свещеното Писание не искам, а и не мога да отстъпя, от него аз не мога да пожертвам нищо, защото то не принадлежи на мен, а на нашия Господ Бог. Тогава маркграфът произнася: „Господин доктор, ако правилно съм ви разбрал, вие не искате да отстъпите от Свещеното Писание?” „Да, на това аз стоя!””
Саксонския монах не убедил двадесет и една годишния Карл V. „Той няма да ме направи еретик!”- завява той.
Лутер напуска залата под одобрителния ропот на немските войници и виковете на испанските кавалеристи: „В огъня!” Според някои очевидци Лутер напуснал залата с вдигната над главата ръка, подобно на победител в състезание и викал: „Направих го!” Но това, което той смятал за край, било само началото.
Вормският едикт
Като по чудо Лутер напуска Вормс жив. По пътя бил похитен по разпореждане на Фридрих Мъдрия и отведен в замъка Вартбург около Айзенах. Князът наредил да бъде укрит, и да не му се казва къде е се намира. Затова когато го питали: „Къде е Лутер?” Фридрих с чиста съвест отговарял, че не знае.
На 12 май е приет „Вормския Едикт”, който определил учението на Лутер за ерес и дал следните предписания: „да несе дава храна на горепосочения Лутер, нито храна, нито питие, нито лекарство... неговите съмишленици, покровители, привърженици и последователи, също така по волята императора трябвало да бъдат арестувани и лишени от имущество”. Също така било заповядано „съчиненията на Мартин Лутер нито да се продават нито да се купуват, да не се държат в домовете, нито да се преписват, нито да се печатат и да не се позволява на други да ги препечатват” Вормския едикт станал камъка ю, който империята сложила в ръката на немската Реформация. Германия саботирала изпълнението на този документ.
Райхстагът в Аугсбург неговите последствия.
Протестантите
Като цяло в продължение на десетилетия след райхстага във Вормс, лютеранството набирало сили, обхващайки нови територии и градове. До ново решение по този въпрос всяка област трябвало да постъпва съгласно собственото разбиране на дълга си пред Бога и императора. Но когато през 1529 година в Шпайер император Карл V поискал анулиране на решението от 1526 г., оставящо лютеранския въпрос в ръцете на областите, то евангелските земи, Курфюрството Саксония, Бранденбург, Хесен, Анхалт и 14 свободни императорски града начело със Страсбург станали „протестиращи” земи, от където и идва названието протестанти.
Аугсбургският Райхстаг 1530 г.
Лутер не могъл да присъства на този райхстаг поради отлъчването му от Църквата. Меланхтон състави Аугсбургското изповедание, което и до ден днешен се явява официално изповедание на нашата Църква. Междувременно императора на среща с католическото мнозинство в райхстага заявява, че няма да дискутира с протестантите, но ще иска от тях признаване на неговите решения. Ако не искат ще се прибегне към сила. Дългите преговори между двете партии не постигат успех. Аугсбургското изповедание било отхвърлени, императора потвърдил Вормския едикт, протестантите напускат райхстага.
В продължение на годините лютеранството се разпространило и утвърдило окончателно в Северна и Средна Германия, Скандинавието и Исландия, Прибалтика и Финландия, има силни огнища в Южна Германия и прониква в Австрия, Словения и Северна Италия, в някои страни на Централна Европа, а от 1994 година и у нас в България.
Причини
1. Реакция на извращенията в църковния живот
За корумпираната църковна структура и продажбата на църковни постове.
Постовете са се запазвали. Разпространена практика на родствени назначения на всички нива в църковната структура. Извънбрачният син на епископа на Йорк, бивайки още малко момче става архиепископ на Уелс, архидякона на Йорк и Ричмънд имал две длъжности на пастор и шест енории. Във Франция е известен случая с Антоан Дюпре, който макар титулуван архиепископ на Сена, за първи път се озовал в тамошната катедрала едва по случай смъртта си. По думите на проповедника Йохан Хейлер фон Кайзерсбег, свещениците са станали ловци на енории, а не на души.
За богатството на Църквата
Смята се, че църквата е владеела 1/3 от цялата недвижимост в тогавашна Европа посредством официалната афера наречена “отчуждение в полза на църквата”, имуществото се владеело от служителите на Църквата.
2. Отклонения в учението
За индулгенциите
Един от догматите на Римската Църква се явява учението за чистилището, т.е. мястото където пребивават душите, които не са явни грешници, но и към праведниците не се числят. Мъките, които те търпят в чистилището, ги очистват и позволяват да се преселят в рая. За избавление от мъките в чистилището било необходимо да се извършат някои неща тук на земята. Именно затова църквата налага на каещите се грешници сурови епитимии /църковни наказания/. Изтърпените на земята наказания допринасят за съкращаване на срока на престой в чистилището или въобще да се избегне гостуването там. В 14 век се появило и учение, което съществено облекчавало участта на каещия се човечец. Става реч за това, че Христос и светиите в своя живот са направили толкова добри дела, толкова много, че даже превишават в пъти дела на грешните постъпки. В резултат на, което се образувал определен запас, наречен „съкровищница на заслуги”. С излишъка от благодат можело да се погасяват греховните деяния на други хора. И ако каещият искал да получи освобождение от мъките в чистилището, то срещу съответстващ вноска, е можел да получи погасяване на своите грехове, което било удостоверявано с нарочна грамота. Именно тя се е наричала индулгенция.
3. Някои особеност на общественото съзнание
Великите структурни еталони с времето губят влиянието си върху човека и се заменят с други
За растящата религиозност на обществото в следствие на войните с турците и чумната епидемии (разраства се ролята на светините и рел. предмети- молитвени броеници, кръстове, свещи. Колекцията Фридрих Мъдрия в Саксония съдържала 5000 реликви слама от Витлеемската пещера, частица от кръста Господен, палец от Света Анна, частица от трънения венец, и косъм от косата на Свети Йоан Кръстител)
ХОД НА РЕФОРМАЦИЯТА
Началото
Против продажбата на индулгенции
Лютеровата реформация започва с изказването против продажбата на индулгенции. В 1505 г. папа Юлий II се обръща към християнския свят с искане за парично пожертвование за строителството на катедралата Свети Петър. За тази цел по всички християнски земи , които са били във властта на папата са изпратени търговци на индулгенции и ето през април 1517 година в Магдебург се появява папския подкомисар Йохан Тетцел. Много членове на витенбергската община са се тълпили на опашка за индулгенции. Тетцел си е имал своя таксова система, 7 дуката за просто убийство, 10 за убийство на на родителите, 9 за светотатство. Лутер се опитал да убеди епископите да се намесят. Когато те нищо не предприели той написва 95-те Тезиса относно индулгенциите и ги праща на архиепископа Бранденбург, и ги закача на врата на витенбергската църква. Лутер бил поразен от бързината с която са били разпространени из цяло Немско. Били въпрос на обсъждане навсякъде и от всички и от духовници и от миряни. Особено от миряните, тъй като в Тезисите Лутер изразил настроението , което царяло из Германия. Тази популярност никак не зарадвала Лутер по- скоро бил изплашен от последствията от своето изявление.
Същностa на творбите му от това време
„Свещеното Писание не изисква от грешника нищо освен сърдечно разкаяние, и решителност да носи кръста си. Ако Бог предвижда наказания за провинилия се, то нито един човек в това число и папата не може да ги отмени. Няма никаква „съкровищница на заслуги” т.е. нито един праведник не могъл да изпълни съвършено всички заповеди, а още повече и да ги преизпълни. Това е посилно само за Христос, но за това може да съди само Бог Отец. И само на Него, а не на Църквата, е дадено да се разпорежда с това.”
Вормският Райхстаг
В настъпващото объркване, в умовете на хуманистите възниква замисъла за свикване на арбитражен съд за Лутер и папата. За тази цел използват райхстага във Вормс. Император Карл V се съгласява да изслуша Лутер и да реши делото справедливо. На 18 април 1526 г. около 6 часа вечерта въвеждат бледия и вътрешно треперещ августински монах (Лутер) в препълнената с хора и осветена с факли епископска зала. Там той трябва да даде пред императора, князете, участниците заседанието и пред епископите- силните на този свят отчет за чуждата за тях вяра. Това съдебно дело едва ли претендира за справедливост, и затова той трябва да се отрече публично или както Лутер се изразява да се „отпее” тоест да пропее нова песен. Ден преди това са го питали признава ли се за автор на изложените пред него книги и желае ли да се отрече от тях и да ги опровергае. За всеобщо изумление Лутер иска отстъпка от 24 часа за обмисляне на своя отговор. И ето времето изтекло. Навън огромната тълпа реве. Вътре напрежението е непоносимо. Всички чакат отговора му. Лутер говори с чист ясен глас на немски и латински 10 минути, признавайки своите книги и верността си към Божието Слово. Когато представител на императора поискал след това прост отговор, потвърждение или отричане, Лутер казва: „„Аз мога да изтърпя всичко: папата, князете, даже властта на църквата и ще извърша всичко, което трябва, само от Свещеното Писание не искам, а и не мога да отстъпя, от него аз не мога да пожертвам нищо, защото то не принадлежи на мен, а на нашия Господ Бог. Тогава маркграфът произнася: „Господин доктор, ако правилно съм ви разбрал, вие не искате да отстъпите от Свещеното Писание?” „Да, на това аз стоя!””
Саксонския монах не убедил двадесет и една годишния Карл V. „Той няма да ме направи еретик!”- завява той.
Лутер напуска залата под одобрителния ропот на немските войници и виковете на испанските кавалеристи: „В огъня!” Според някои очевидци Лутер напуснал залата с вдигната над главата ръка, подобно на победител в състезание и викал: „Направих го!” Но това, което той смятал за край, било само началото.
Вормският едикт
Като по чудо Лутер напуска Вормс жив. По пътя бил похитен по разпореждане на Фридрих Мъдрия и отведен в замъка Вартбург около Айзенах. Князът наредил да бъде укрит, и да не му се казва къде е се намира. Затова когато го питали: „Къде е Лутер?” Фридрих с чиста съвест отговарял, че не знае.
На 12 май е приет „Вормския Едикт”, който определил учението на Лутер за ерес и дал следните предписания: „да несе дава храна на горепосочения Лутер, нито храна, нито питие, нито лекарство... неговите съмишленици, покровители, привърженици и последователи, също така по волята императора трябвало да бъдат арестувани и лишени от имущество”. Също така било заповядано „съчиненията на Мартин Лутер нито да се продават нито да се купуват, да не се държат в домовете, нито да се преписват, нито да се печатат и да не се позволява на други да ги препечатват” Вормския едикт станал камъка ю, който империята сложила в ръката на немската Реформация. Германия саботирала изпълнението на този документ.
Райхстагът в Аугсбург неговите последствия.
Протестантите
Като цяло в продължение на десетилетия след райхстага във Вормс, лютеранството набирало сили, обхващайки нови територии и градове. До ново решение по този въпрос всяка област трябвало да постъпва съгласно собственото разбиране на дълга си пред Бога и императора. Но когато през 1529 година в Шпайер император Карл V поискал анулиране на решението от 1526 г., оставящо лютеранския въпрос в ръцете на областите, то евангелските земи, Курфюрството Саксония, Бранденбург, Хесен, Анхалт и 14 свободни императорски града начело със Страсбург станали „протестиращи” земи, от където и идва названието протестанти.
Аугсбургският Райхстаг 1530 г.
Лутер не могъл да присъства на този райхстаг поради отлъчването му от Църквата. Меланхтон състави Аугсбургското изповедание, което и до ден днешен се явява официално изповедание на нашата Църква. Междувременно императора на среща с католическото мнозинство в райхстага заявява, че няма да дискутира с протестантите, но ще иска от тях признаване на неговите решения. Ако не искат ще се прибегне към сила. Дългите преговори между двете партии не постигат успех. Аугсбургското изповедание било отхвърлени, императора потвърдил Вормския едикт, протестантите напускат райхстага.
В продължение на годините лютеранството се разпространило и утвърдило окончателно в Северна и Средна Германия, Скандинавието и Исландия, Прибалтика и Финландия, има силни огнища в Южна Германия и прониква в Австрия, Словения и Северна Италия, в някои страни на Централна Европа, а от 1994 година и у нас в България.
събота, 23 октомври 2010 г.
ПЕТДЕСЕТНИЦА 22
Колекта
Господи, пази Своето притежание, Църквата, в непрекъсваща святост и грижовно ни предпазвай от всяка беда, за да можем да ти служим с истинска преданост и святи дела; чрез Исус Христос, Твоя Син, нашия Господ, който живее и владее с Теб и Святия Дух, един Бог сега и завинаги. Амин.
Битие 32: 22- 30
И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок. 23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше. 24 А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване. 25 И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него. 26 Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш. 27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. 28 А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил. 29 А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там. 30 И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена. 31 Слънцето го огря, като преминаваше покрай Фануил, и куцаше с бедрото си. 32 Затова и до днес израилевите синове не ядат жилата, която е върху ставата на бедрото, защото се допря до ставата на бедрото на Яков при жилата.
Псалом 121
Ще повдигна очите си към хълмовете. Откъде ще дойде помощта ми? 2 Помощта ми идва от ГОСПОДА, който е направил небето и земята. 3 Той няма да позволи да се подхлъзне кракът ти; Онзи, който те пази, няма да задреме. 4 Ето, няма да задреме, нито да заспи Пазителят на Израил. 5 ГОСПОД е твой пазител, ГОСПОД е твоя сянка от дясната ти страна. 6 Слънцето няма да те порази денем, нито луната — нощем. 7 ГОСПОД ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти. 8 ГОСПОД ще пази излизането ти и влизането ти отсега и до века.
2 Тимотей 3: 14- 4: 5
14 Но ти постоянствай в това, което си научил и в което си се убедил, като знаеш от кого си го научил 15 и че от детинство знаеш Свещените Писания, които имат сила да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Иисус. 16 Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата; 17 за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело. 1 Тържествено ти заръчвам пред Бога и пред Христос Иисус, който ще съди живи и мъртви съобразно Своето явяване и царството Си: 2 проповядвай словото, бъди готов в подходящо и неподходящо време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и поучаване. 3 Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение, а ще си натрупат учители по своите страсти, за да им гъделичкат ушите, 4 и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните. 5 Но ти бъди трезв във всичко, понасяй страдания, върши работата на благовестител, изпълни докрай службата си.
Лука 18: 1- 8а
Каза им и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се уморяват, като каза: 2 В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и човека не зачиташе. 3 В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми! 4 Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам, 5 пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с непрекъснатото си идване. 6 И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия! 7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях? 8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро.
Господи, пази Своето притежание, Църквата, в непрекъсваща святост и грижовно ни предпазвай от всяка беда, за да можем да ти служим с истинска преданост и святи дела; чрез Исус Христос, Твоя Син, нашия Господ, който живее и владее с Теб и Святия Дух, един Бог сега и завинаги. Амин.
Битие 32: 22- 30
И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок. 23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше. 24 А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване. 25 И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него. 26 Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш. 27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. 28 А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил. 29 А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там. 30 И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена. 31 Слънцето го огря, като преминаваше покрай Фануил, и куцаше с бедрото си. 32 Затова и до днес израилевите синове не ядат жилата, която е върху ставата на бедрото, защото се допря до ставата на бедрото на Яков при жилата.
Псалом 121
Ще повдигна очите си към хълмовете. Откъде ще дойде помощта ми? 2 Помощта ми идва от ГОСПОДА, който е направил небето и земята. 3 Той няма да позволи да се подхлъзне кракът ти; Онзи, който те пази, няма да задреме. 4 Ето, няма да задреме, нито да заспи Пазителят на Израил. 5 ГОСПОД е твой пазител, ГОСПОД е твоя сянка от дясната ти страна. 6 Слънцето няма да те порази денем, нито луната — нощем. 7 ГОСПОД ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти. 8 ГОСПОД ще пази излизането ти и влизането ти отсега и до века.
2 Тимотей 3: 14- 4: 5
14 Но ти постоянствай в това, което си научил и в което си се убедил, като знаеш от кого си го научил 15 и че от детинство знаеш Свещените Писания, които имат сила да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Иисус. 16 Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата; 17 за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело. 1 Тържествено ти заръчвам пред Бога и пред Христос Иисус, който ще съди живи и мъртви съобразно Своето явяване и царството Си: 2 проповядвай словото, бъди готов в подходящо и неподходящо време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и поучаване. 3 Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение, а ще си натрупат учители по своите страсти, за да им гъделичкат ушите, 4 и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните. 5 Но ти бъди трезв във всичко, понасяй страдания, върши работата на благовестител, изпълни докрай службата си.
Лука 18: 1- 8а
Каза им и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се уморяват, като каза: 2 В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и човека не зачиташе. 3 В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми! 4 Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам, 5 пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с непрекъснатото си идване. 6 И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия! 7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях? 8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро.
четвъртък, 21 октомври 2010 г.
ХВАЛА НА БОГА
„И не се ли намериха и други да се върнат и да въздадат слава на Бога, освен този другоплеменник.?” (Лука 17: 18)
НЕ ПРИЕМАЙТЕ БОЖИЯТА ПОМОЩ ЗА НИЩОЖНА
Самаряните бяха външни, чужди хора за евреите В един случай Исус желаеше да остане в едно самарянско село за през нощта, ала хората "не го приеха”(Лука 9: 53). Колко приятно трябва тогава да се е почувствал Исус, когато самарянинът се е върнал при Него за да му благодари. Какъв чудесен пример на признателност ни е оставил самарянинът. Ние може да притежаваме малко или пък много собственост през живота си. Може би сме излекувани или сме болни. Но дори фактът, че живеем, дължим изцяло на Божията милост и любов.
Вие можете да кажете, „аз не съм преживял такова чудо като този прокажен самарянин”. Все още се нуждаете от изброяване на всички ваши благословения, не само физическите, но и духовните също. По природа ние бяхме духовно мъртви. Ден след ден в живота си ние вършехме грехове. Добрите неща, които трябваше да правим не правехме, но лошите, които не трябваше, тях с радост правехме. Заедно с апостол Павел ние казваме, „Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?” (Римл. 7: 24). Исус ни отговаря- Аз.
Божията любов към света и състраданието на Исус накараха Бог да изпрати Исус да бъде Спасител на всички хора. Чрез това, че Исус зае нашето място и пое наказанието за нашите грехове, Бог бе удовлетворен и обяви всички хора за праведни и оправдани. Не мислете, че това е нищожно.
Вашето спасение е безплатно за вас, но то струваше огромната цена на Исусовия живот даден за вас. Затова отдайте благодарност и хвала на обичащият и милостив Бог и Спасител.
Скъпи небесни Отче, благодаря затова, че изпрати Исус да бъде мой Спасител и Изкупител. Неговата смърт и възкресение ме пазят от греховете ми. Заради Неговата велика жертва, нека никога не приемам за нищожни всички духовни и телесни благословии , които имам. Изпълни сърцето ми с хваление и благодарност за всичко, което Ти извърши за мен и което ми даваш. Амин.
Превод викарий Р.Радков
От книгата "Хвала на Бога"
Абонамент за:
Публикации (Atom)