Показват се публикациите с етикет СТАТИИ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СТАТИИ. Показване на всички публикации

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

МОЛИТВАТА КОЯТО ПОЛУЧИ ОТГОВОР


Той просеше сили, за да придобие много;
дадена му бе слабост, за да стане покорен.
Той просеше здраве, за да извърши велики дела;
дадена му бе немощ, за достигне най- доброто.
Той молеше за богатство, за да бъде щастлив;
дадена му бе бедност, за да стане мъдър.
Той молеше за власт, за да се наслади на почит от хората;
дадена му бе безпомощност, за усети нуждата от Бога.
Той просеше всичко , за да се наслади на живота;
даден му бе живот, за да наслади всичко.
Той не получи нищо от онова, което просеше;
ала му бе дадено повече от колкото се нуждаеше.
Той получи отговор на своите молитви.
Благословен е той сред хората.
 
 

сряда, 20 октомври 2010 г.

Кога търпимостта става грях


Кога търпимостта става грях
Търпението може да бъде добродетел, но също така и непростителна слабост на характера. Ние се възхищаваме на личност, която се отнася толерантно към разминаването на възгледите, ако на карта не са поставени основни принципи. Такова отношение допуска широта в излагането на различни мнения и методи, допуска разнообразни незначителни концепции. За второстепенни неща не бива да се остава мъченик. Но има и още един вид търпимост, която се явява гнусота. Такава търпимост мълчи, когато се богохулства и безчести Христос. Когато на карта е поставена истината, тогава мълчанието е равносилно на лъжа! Такава търпимост се явява нежелание да се противостои на злото. Толерантност допускаща измама и несправедливост е грях. И онези, които казват, че Исус винаги е бил търпелив трябва отново да прочетат Матей 23 глава- унищожаващо осъждане на лицемерието. Това място ни доказва от раз и завинаги, че Господ е бил способен на рязко негодувание спрямо лицемерните религиозни водачи. Също така следва да се прочете и Откровение 2: 18-20, където Господ осъжда църквата в Тиатир, затова че е търпяла пророчица по име Йезавел. Павел също не е търпял злото. Той дори е назовал по име вършещите зло.
Днес сред евангелските среди такъв маниер на поведение се отклонява като неуместен. Павел е предал Именей и Александър на сатана за да се научат да не богохулстват. (1 Тим. 1:20) и Александър Ковача заклеймил публично и по име заради злото му поведение (2 Тим. 4: 14). Йоан също е имал мъжеството да назове Диотреф, като такъв, който обича да първенствува. (3 Йоан 3:9) . Оставаме с впечатление, като че ли Църквата е изгубила своята библейска нетърпимост. Както е казал Роберт Г. Ли: „Живеем в свят на мекотелна теология, порест морал, гумени убеждения и непостоянна философия, които ни казват нещо, което отдавна ни е известно, но с думи, които не разбираме.”
Съчиненията на Уилиам Баркли се явяват по- сетнешен пример за това. Баркли отхвърля божествеността на Исус, чудесата Му, боговдъхновеноста на Библията и изкупителното заместничество на Христос на кръста. Въпреки това, книгите му се продават в много от християнските книжарници. Авторитетни евангелски деятели често го цитират, а и мнозина християни изучават книгите му, оправдавайки се, че те им дават ценна информация. Но факта, че той е лъжеучител, богохулник и съблазнител им се струва незначителен, по същия начин също толкова неважна в техните очи се явява честа на нашия Господ Исус Христос. Един мисионер в Индия е уцелил точно проблема казвайки: „Толерантността е станала дотолкова толерантна, че търпи и злото. Заплашва ни като морален трус да ни потопи в нашия уют.”
Онова, което дава възможност зад много църковни амвони да стоят лъжеапостоли, измамни и фалшиви «работници» представящи се за за апостоли Христови съвсем не е божествената търпимост. Седлов Бакстер е писал, показвайки сходството на времето на пророк Илия с нашето време: Причината поради, която хората днес търпят с болезнено дружелюбие лъжеучителите зад нашите амвони, се намира във факта, че са твърде вежливи и твърде любезни. Те смятат, че е по добре от амвоните да се проповядват заблуждения и съблазни за душите, отколкото да се наранят чувствата на проповедника. По- добре е да се помолим на Ваал отколкото да настане суша. По- добре човек да умре от рак, отколкото жестокия хрург да използва скалпела. Но най- доброто което би моглода да помогне на така наречените «слуги» Господни днес е някой от техните слушатели публично да ги зклейми от името Господне.
Тази греховна толерантност, която отбягва да развенчае църковна система, водеща милиони хора към вечно проклятие със своето изопачено Евангелие;
- която отива толкова далече, че почита своя ръководител като велик евангелист, когато той същевремено заклеймява придържащите се към евангелието като вълци;
- пророците Господни нарича разколници, ако те осъждат почитането на идоли, поклонението на Мария и други църковни лъжеучения;
- каещите се изпраща назад в тяхното греховно окръжение.
По- рано вярващите са умирали за истината. Какво се е случило днес с църквата на мъчениците? Ние се стремим към пополярност. Ето къде е причината, за това, че у нас се появяват лъжеучители. У нас съществува желание на всяка цена да избягваме неприятностите. Това ни въздържа от конфронтации и вмешателства, дори когато това се явява наше пряко здължение. Много ни е трудно да се променим. По леко за нас е да вървим с тълпата носени от течението. Та нали е по- леко да мълчим сред инакомислещите. Ние сме поробени и не се осмеляваме като малцинство да застанем в зашита на истината. Загубили сме способността си да се гневим. Вижте Матей 21: 12-13; Йоан 2: 13- 17. Ние се намираме в печално положение, когато не можем на нищо да се гневим. Станали сме специалисти в избягването на вземане на решения, защото просто не искаме да действаме. Понякога заради дружбата даже ставаме слепи и не можем да въстанем срещу лъжата. И когато някой християнин се изкаже против някоя либерална книга, защото тя говори против боговдъхновеноста на Библията, то приятеля на автора отговаря: „ Но ти не го познаваш лично като мен, та той е добър и благочестив човек.”
Джей Адамс е бил напълно прав когато е казал: „В някои кръгове съществува толкова голям страх пред разногласията, тъй че проповедниците и Църквата които ги следват са готови да заплатят всяка цена само и само да запазят мира, дори ако се наложи да се отрекат от Божиите истини.
Мирът- това е Божи идеал. Такава цена би била твърде висока.
Екуменизъм и толерантност днес две твърде модни слова: „Да се съберем всичко заедно. Не прави и не говори нищо, което може да доведе до разногласия. Догмите разединяват- любовта съединява, нам е потребно единство.”
Това, което ни е действително необходимо е решителност в борбата за нашата вяра, когато я нападат и клеветят. Ние можем да бъдем търпеливи, когато става въпрос за незначителните неща, но сме длъжни да проявяваме свята нетърпимост, когато става въпрос за Господнята истина.
Заедно с Лутер нека да кажем: „Тук аз стоя и не мога иначе”.
Уилиам Макдоналд

Р.Р.

понеделник, 18 октомври 2010 г.

С какво се различава Лютеранството от Католицизма или Православието?

Нашата вяра


Слава на Исус Христос!
С какво се различава Лютеранството от Католицизма или Православието?Това питане често може да бъде чуто. Какво отличава Лютеранството от останалите направления в Християнството? Основната разлика е в това как достигаме до спасението на душата? Дали чрез собствените си усилия, или чрез заслугите на други хора, чрез молитвите на така наречените светци или чрез някакви други дела? Докато Православието и Католицизмът учат, че човек се спасява чрез вяра допълнена от дела и заслуги, то Лютеранството учи, че нашето спасение идва единствено чрез вяра в нашия Господ Исус Христос. „И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата по закона.” (Рим. 3:28) Това е единствения път към спасението, който ни учи Светото Писание. Самото Свещено Писание е основата на нашата вяра. Sola Scriptura, sola gratia, sola fide, само чрез вяра, само по благодат, само чрез вяра, това са принципите на Лютеранската реформация, които нашата църква изповядва.Всяко човешко същество е грешно. „Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма ни един.” Така ни учи Светото Писание в псалм 14 и никакви наши дела не могат да ни спасят. Но ако речем, че Господ е инициатор на спасението, а ние сме длъжни да изработим своя дял отново грешим; защото така ние принизяваме и омаловажаваме Кръстната жертва на Исус Христос, Който умря за греховете на цялото човечество.Само чрез Него, а не чрез каквото и да е друго деяние или чрез когото и да е друг ние сме примирени с Бога, получаваме прошка за греховете и простъпките си, а оттам спасение- „Бог беше в Христос и примири света със Себе Си, като не счете на хората прегрешенията им, и че вложи в нас словото на примирението” (2 Кор. 5:19).Ние учим, че добрите дела не са необходими за спасението, „защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно същество.” (Гал. 3:19) Ала учим, че добрите дела са плод на вярата на хората. Вярваме, че всеки вярващ човек допринася плодове, които се провяват в любовта към ближния. ”Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.” (Мат. 7:17) .Принципа на поставянето на Светото Писание в основата на Изповедалната Църква позволява да се запазят всички прекрасни традиции, обреди и Литургии на Църквата, които са създадени в продължение на две хилядолетия и да се отхвърлят и премахнат онези, които противоречат на Божието Слово (култа към светците, молитви отправени към икони статуи за мъртви и други подобни практики)Българската Лютеранска Църква е основана на Словото Божие, на вярата в Господ Исус Христос, на скалата, а не на човешки практики и предания „И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се сравни с разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя не падна, защото беше основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се сравни с неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя падна, и падането й беше голямо” (Мат. 7: 24-27).

Soli Deo gloria!
Радослав Радков 

Защо не се моля на светците?

Много често представители на така наречените „традиционни” изповедания, опитвайки се да докажат дали тази или онази конфесия е наистина християнска, питат: „А вие молите ли се на светците и на дева Мария?” Откровено мога да отговоря- Не, не се моля. В светото Писания Бог ясно говори, че трябва да се молим като се обръщаме единствено към Него. Псалом 50: 15 „15 Призови Ме в ден на беда. Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш.“. Псалом 146:18,1918 „Господ е близо до всички, които Го призовават, до всички, които искрено Го призовават. 19 Той изпълнява желанието на онези, които благоговеят пред Него, чува техния вик за помощ и ги спасява.” Ще илюстрирам това така- представете си, че Бог ви е дал мобилен апарат с несвършваща батерия и ви е казал: „Ето ти пряк номер на който можеш винаги да ми звъниш, по всяко време. Аз винаги съм на линия, няма да чуеш сигнал заето.” Относно светиите,които са на небесата и са около Божия престол и славят Всемогъщия,е казано че те дори не ни чуват. Исая 63: 16 „Защото Ти си наш Отец — въпреки че Авраам не ни знае и Израил не ни познава,” Не ми е нужно да си задавам въпроси затова слушат ли ме светците на небесата или не. По- важно е да съм уверен, че ме слуша Онзи,Който е обещал да ме слуша и да ми отговаря- Триединния Бог.
Представете си , че стоите пред Бога и Му казвате: Господи, аз съм се молил само на Теб,не съм се молил на светците и на Мария, макар, че винаги съм ги уважавал за тяхната вяра и благоговеен живот, ще ме накажеш ли за това?”
Уверявам ви, че Бог нито никога не ще накаже, нито ще отхвърли такъв поклонник от Себе си. Това ще противоречи на Словото Му. Как тогава е правилно да почитаме светците? Много просто- правете така като казва Библията: Евреи 13: 7 „Помнете онези, които ви ръководят, които са ви говорили Божието слово, и подражавайте на вярата им, като гледате следствията от техния начин на живот.” В дните на почитането на апостолите, евангелистите и дева Мария-ние можем само да кажем, че техния живот и вяра в Спасителя са достойни за всяко уважение и подражание. НО МОЛИТВИТЕ БЛАГОДАРНОСТИТЕ И ВЪЗХВАЛАТА- ОТДАВАЙТЕ САМО НА ЕДИНЯ БОГ- ОТЕЦ, СИН И СВЕТИ ДУХ.

Превод от блога на пастор Тарас Коковски
http://taraskokovskyj.blogspot.com/2010/05/blog-post_24.html

Радослав Радков

ОТНОСНО ТАЙНСТВАТА









Библията и лютераните учат, че средствата на Божията благодат (опрощението на греховете и вечен живот) са:

А. Писаното или произнесеното Евангелие (Благовестие) в Божието Слово (Библията)
Б. Тайнствата: Светото кръщение и Светото причастие


Тайнството е свещен акт или обред, който има следните четири основни характеристики:

1. Е учреден (води началото си) от Христос, предназначен да бъде извършван от християните.
2. Е заповядан от Христос и е в съответствие с Божието Слово.
3. Е свещен акт, в който Христос ни казва да използваме видими елементи (вода, хляб и вино) заедно с Божието Слово.
4. Е свещен акт, в който Христос предлага, дава и запечатва у нас опрощение на греховете, а заедно с това живот и спасение.


При Новия Завет Христос въвежда в Своята Църква само две тайнства. Тайнствата отредени в Евангелието от Христос, нашия Господ са: водното Кръщение, и Господната вечеря. Всяко едно от тях може да се извършва единствено от служител на Словото, законно ръкоположен.
/Мт. 26:26-28; 28:19; 1Кор. 4:1; 11:20-23; Еф. 4:11,12/

Тайнствата се превръщат в ефективно средство за спасение не благодарение на някакви заслуги, произтичащи от благочестието, намеренията и добронамереността на този, който ги отслужва; а единствено чрез действието на Светия Дух и благословението на Христос, Който ги е въвел. Благодатта и ефективността се определят изцяло от действието на Духа, и от думите, с които те са установени – и тези думи, наред със заповедта, узаконяваща приложението им, съдържат обещание за спасение, благословение и вечен живот за приемащите ги по подобаващ начин.
/Мт. 26:26-28; 28:19,20; Лк. 22:19,20; Деян. 8:13,23; 1Петр. 3:21; Римл. 2:28,29; 1Кор. 3:6,7; 11:26; 12:13/

Тайнствата са свят знак и печат на Завета на благодат, установени непосредствено от Бога, за да представят Христос и благословенията, идващи от Него, да затвърждават нашия интерес към Него, и да поставят видимо разграничение между онези, които принадлежат на Църквата, и останалия свят. Те също тържествено ангажират светиите в служение на Бога в Христос, в съгласие с Неговото Слово.
/Бит. 17:7,10,11; 34:14; Изх. 12:48; Мт. 28:19; 1Петр. 3:21; Римл. 4:11; 6:3,4; 1Кор. 5:7,8; 10:16,21; 11:23,25,26; Кол. 2:12; Гал. 3:27/

Тайнството се състои от два елемента: единият е външният и доловим за сетивата знак, използван според отреденото от самия Христос; другият е вътрешната и духовна благодат, която знакът изобразява и предлага.
/Мт. 3:11; 1Петр. 3:21; Римл. 2:28,29/

Освен двете установени от Бога свети тайнства: водно Кръщение и Причастие /Господна вечеря/, в някои църкви /Римокатолическа и Православна/ се въздигат до тайнства още пет ритуала: миропомазване, покаяние/изповед, свещенство, бракосъчетание и елеосвещение/маслосвет.

Описаните пет обреда нямат природата на истинско тайнство, опиращо се на Божието слово. Те не са учредени и не водят началото си от Христа. Не са заповядани от Христос да се съблюдават от християните. Не предлагат, не дават и не запечатват у нас опрощение на греховете. Те са се родили отчасти от изкривеното подражание на апостолите, отчасти от житейските условия, или като обичаи родени от живота, появили се случайно и след апостолите, и не са дадени на светата Църква от Бога като Божествено постановление. Макар и допускани от Св. Писание, те нямат същата природа както Кръщението и Причастието.

„Ние учим, че тайнствата не са учредени единствено като външни белези, по които хората да бъдат определяни като християни. Те са и външни белези, и свидетелство за Божията воля към нас, целящи да пробуждат и укрепват вярата на тези, които ги приемат. Ето защо трябва да се приемат с вяра в обещанията, давани в съответното тайнство. Следователно осъждаме тези, които учат, че тайнствата имат оправдателна сила ex opere operato, т.е. само по силата на извършеното действие, и които пропускат да учат, че е необходимо тайнствата да се приемат с вяра в Божието обещание за опрощение на греховете.” /”Аугсбургско изповедание” 1530г. Лютеранска символическа книга/