„Тогава Петър се приближи до Него и попита; „ Господи до колко пъти да прощавам своя на брат, когато съгреши срещу мене- до седем пъти ли?”
(Матей 18:21)
Тук Петър задава много интересен въпрос, който самите ние често си задаваме. Колко пъти да прощаваме? Вероятно Петър си е мислил, че е много жалостив и безкрайно милосърден предлагайки многократна прошка- седем пъти. Когато Исус, казва до седемдесет пъти по седем, надали Господ е сметнал числото 490, по скоро тук идеята е за безкрайната бройка. Като цяло Матей 18: 15-35 е наставление за прошката. Добре, ние обаче бихме си задали въпроса не може ли цялата тази процедура да бъде по кратичка, живота ни и без това е доста забързан и натоварен. Прошката трябва да има няколко етапа независимо забързаното ни ежедневие.
Когато някой те обиди и съгреши срещу теб, то трябва незабавно да му простиш в сърцето си в Ефесяни 4:32 Бог ни насърчава да бъдем любезни и състрадателни един към друг, прощавайки си както Той ни е простил. Тази прошка ни освобождава от горчивината и злопаметността и по този начин оставяме тежестта на проблема да тежи върху него.
Следващия етап е да говорим с него да го порицаем с любов, а и с надежда, че това ще го обърне към разкаяние. Защото ако не видим разкаяние в него, не е правилно да му кажем, че сме му простили в сърцето си. В Лука 17:3 Господ ни наставлява : „ако съгреши брат ти, укори го; и ако се покае, прости му.”
И едва когато те увери, че се е покаял и признае греха си кажи му, че си му простил. Това е последния етап.
Истина е, че някой може да ни заблуди и да се престори, че се разкайва ние нямаме възможност да надникнем в сърцето на човек, но всеведущия Бог, който изследва сърцата и човешките помисли не може да бъде заблуден. Такъв човек рано или късно ще се изяви, защото “няма нищо скрито, което да не се открие, нито има нещо тайно, което да не се узнае.” Лука 12:2 Амин.
Радослав Радков
